Търновска конституция: Разлика между версии
временно спиране- обикновено до изпълняване на определено условие или изтичане на определен срок. |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
: ''За вестника с това име вижте [[Търновска конституция (вестник)]].'' |
: ''За вестника с това име вижте [[Търновска конституция (вестник)]].'' |
||
---- |
---- |
||
[[файл: |
[[файл:BASA-173K-6-3116-Tarnovo Constitution.jpg|мини|Корица на Търновската конституция]] |
||
'''Конституцията на Българското княжество''', широко известна като '''Търновска конституция''', е първата [[конституция на България]]. |
'''Конституцията на Българското княжество''', широко известна като '''Търновска конституция''', е първата [[конституция на България]]. |
Версия от 16:50, 29 април 2017
- За вестника с това име вижте Търновска конституция (вестник).
Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България.
Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново.
Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля[1]. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).
С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Освен това, поправката от 1911 г. на чл. 17 дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.[2]
Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
Установеното с Деветосептемврийския акт от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.
На 4 декември 1947 г. е заменена с Конституция на Народна република България.
Източници
Външни препратки
- Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново. Пловдив-София-Русчук, 1879
- Конституционен съд на Република България
- Симеон Радев. Търновската конституция – Из „Строителите на съвременна България“. Том 1
- Политически и икономически идеи в Търновската конституция
- Дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция
- Текстът на Търновската конституция със съвременен правопис