Искър (град): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 9x тире, 5x кавички, 5x тире-числа, 6 интервала, запетая, нов ред (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
}}
}}


'''Ѝскър''' е [[град]] в [[Северна България]], [[Плевенска област]], в близост до градовете [[Плевен]] и [[Долни Дъбник]]. Предишните му имена са '''Махалата''' и '''Пелово''' (1957 – 1998). Градът е административен център на [[Община Искър]].
'''Ѝскър''' е [[град]] в [[Северна България]], [[Плевенска област]], административен център на [[Община Искър]]. Предишните му имена са '''Махалата''' и '''Пелово''' (1957 – 1998).


== География ==
== География ==
Градът се намира на 1500 m от река [[Искър]], на 16 km от [[Кнежа]] и на 33 km от [[Плевен]]. В територията на общината са селата Долни Луковит, Писарово, Староселци[http://prikachi.com/images/694/4608694b.jpg].
Градът се намира на 1500 m от река [[Искър]], на 16 km от [[Кнежа]], на 33 km от [[Плевен]], в близост до [[Долни Дъбник]].
В територията на общината са селата Долни Луковит, Писарово, Староселци[http://prikachi.com/images/694/4608694b.jpg].


== История ==
== История ==
Ред 48: Ред 50:


== Личности ==
== Личности ==
* Мито Ангелов – македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на сребърен медал „[[За военна заслуга]]“ и на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30</ref>
* [[Аспарух Пописаков]] (1914 – 1989) – български общественик
* [[Йосиф Нюйоркски]] (Величко Диков Иванов) (1907 – 1987) духовник и нюйоркски митрополит
*
* [[Аспарух Пописаков]] (1914 – 1989) – общественик
*
* [[Карандаш|Цветан Цеков-Карандаш]] (1924 – 2010) – виден художник
* [[Йосиф Нюйоркски]] (Величко Диков Иванов) (1907 – 1987) – български духовник и нюйоркски митрополит
* Свобода Маданска – журналистка
*
* майор Цвятко Горанов - [[Белене (лагер)]]
* Мито Ангелов – македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на сребърен медал „[[За военна заслуга]]“ и на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30</ref>
* Свобода Маданска – журналистка
* [[Карандаш|Цветан Цеков-Карандаш]] (1924 – 2010) – виден художник
*
* Майор Цвятко Горанов [[Белене (лагер)]]


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
Ред 66: Ред 64:
<references />
<references />
{{Община Искър}}
{{Община Искър}}
{{Селище-България-мъниче}}


[[Категория:Искър (град)| ]]
[[Категория:Искър (град)| ]]

Версия от 06:36, 14 май 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър
България
43.4585° с. ш. 24.2583° и. д.
Искър
Област Плевен
43.4585° с. ш. 24.2583° и. д.
Искър
Общи данни
Население3253 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина250 m
Пощ. код5868
Тел. код06516
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ55782
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Искър
Иван Йолов
(Републиканци за България; 2023)
Уебсайтwww.iskarbg.com

Ѝскър е град в Северна България, Плевенска област, административен център на Община Искър. Предишните му имена са Махалата и Пелово (1957 – 1998).

География

Градът се намира на 1500 m от река Искър, на 16 km от Кнежа, на 33 km от Плевен, в близост до Долни Дъбник.

В територията на общината са селата Долни Луковит, Писарово, Староселци[1].

История

Територията и околностите на днешната община Искър са обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от IV-III хилядолетие пр.н.е., но по-определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града се намират следи от старото римско селище Калето, където са намерени късноримски монети от IV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-Ескус, за което свидетелства римският път, водещ до него.

По предания на местни жители може да се предположи, че град Искър възниква в началото на XVII в. Първите заселници идват от съседните села и се заселват в около 20 къщи близо до реката. Поради малкия брой жители селището е наречено Махалата, а по-късно Горум махала и Писаревска махала. През 1957 г. с. Махалата е преименувано на гр. Пелово, в чест на починалия партизанин и политик Пело Пеловски. От 1978 г. е общински център, а от 1998 г. носи името Искър. През 1829 г. в с. Махалата се открива частно училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществува до построяването на черквата през 1837 г., изградена с лични средства от закрилника и български родолюбец на селото Димитър Конов. Черквата съществува и днес и носи името „Св. Димитрий“. По същото време в югозападната част на черковния двор е построено и килийното училище. Махленци участват активно в националноосвободителното движение. През 1872 г. в черквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски. След едно посещение на В. Левски, участниците в революционния комитет са арестувани и отведени в околийския център Плевен.

Църквата „Св. Димитрий“ е регистрирана в Министерството на културата като паметник на културата II степен.

С помощта на населението и без достатъчно финансови средства през 1897 г. е завършена новата учебна сграда с 6 големи и 2 малки стаи. В края на 1924 г. училищното настоятелство взима решение за надстрояване на втория етаж на централното училище. Първоначалното училище се приобщава към прогимназията и се нарича Махленско основно училище „Отец Паисий“. Новата учебна сграда е открита на 15 септември 1999 г.

Съборът на града първоначално е на Спасовден, но тъй като той мени датата си всяка година, за удобство на гостите е избрана втората неделя от месец юни.

Политика

Забележителности

  • Полувкопана църква на повече от 150 години;
  • Белият брег – местност в близост до река Искър, за която се носят легенди за старото римско селище „Калето“.

Редовни събития

  • Едно от най-забележителните празненства е така нареченият „панаир на града“. Провежда се всяка година, като за начало се взема вторият петък от месец юни. Празниците продължават три дни.
  • Друго масово събиране на жителите на града е Абитуриентският бал. Провежда се всяка година около 24-ти май. Абитуриентите дефилират с тоалетите си на централния площад на града.

[2]

Личности

Външни препратки

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30