Искър (град)

Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

---

Искър
Искър 43.458488, 24.258317 Искър
Общи данни
Население	3253 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	250 m
Пощ. код	5868
Тел. код	06516
МПС код	ЕН
ЕКАТТЕ	55782
Администрация
Държава	България
Област	Плевен
Община    – кмет	Искър Иван Йолов (Републиканци за България; 2023)
Уебсайт	www.iskarbg.com

Ѝскър е град в Северна България, Плевенска област, административен център на Община Искър. Предишните му имена са Махалата и Пелово (1957 – 1998).

География

Градът се намира на 1500 m от река Искър, на 16 km от Кнежа, на 33 km от Плевен, в близост до Долни Дъбник.

В територията на общината са селата Долни Луковит, Писарово, Староселци[1].

История

Територията и околностите на днешната община Искър са обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от IV-III хилядолетие пр.н.е., но по-определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града се намират следи от старото римско селище Калето, където са намерени късноримски монети от IV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-Ескус, за което свидетелства римският път, водещ до него.

По предания на местни жители може да се предположи, че град Искър възниква в началото на XVII в. Първите заселници идват от съседните села и се заселват в около 20 къщи близо до реката. Поради малкия брой жители селището е наречено Махалата, а по-късно Горум махала и Писаревска махала. През 1957 г. с. Махалата е преименувано на гр. Пелово, в чест на починалия партизанин и политик Пело Пеловски. От 1978 г. е общински център, а от 1998 г. носи името Искър. През 1829 г. в с. Махалата се открива частно училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществува до построяването на черквата през 1837 г., изградена с лични средства от закрилника и български родолюбец на селото Димитър Конов. Черквата съществува и днес и носи името „Св. Димитрий“. По същото време в югозападната част на черковния двор е построено и килийното училище. Махленци участват активно в националноосвободителното движение. През 1872 г. в черквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски. След едно посещение на В. Левски, участниците в революционния комитет са арестувани и отведени в околийския център Плевен.

Църквата „Св. Димитрий“ е регистрирана в Министерството на културата като паметник на културата II степен.

С помощта на населението и без достатъчно финансови средства през 1897 г. е завършена новата учебна сграда с 6 големи и 2 малки стаи. В края на 1924 г. училищното настоятелство взима решение за надстрояване на втория етаж на централното училище. Първоначалното училище се приобщава към прогимназията и се нарича Махленско основно училище „Отец Паисий“. Новата учебна сграда е открита на 15 септември 1999 г.

Съборът на града първоначално е на Спасовден, но тъй като той мени датата си всяка година, за удобство на гостите е избрана втората неделя от месец юни.

Политика

• 2007 - Валентин Йорданов (ВМРО, ПД „Социалдемократи“, ДПС)
• 2003 – Тодор Ватковски (Земеделски съюз) печели на втори тур с 61% срещу Валентин Йорданов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПДСД).
• 1999 – Валентин Йорданов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПДСД) печели на втори тур с 56% срещу Борислав Борисов (ОДС).
• 1995 – Величко Ценов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 68% срещу Венета Гатинска (СДС).

Забележителности

• Полувкопана църква на повече от 150 години;
• Белият брег – местност в близост до река Искър, за която се носят легенди за старото римско селище „Калето“.

Редовни събития

• Едно от най-забележителните празненства е така нареченият „панаир на града“. Провежда се всяка година, като за начало се взема вторият петък от месец юни. Празниците продължават три дни.
• Друго масово събиране на жителите на града е Абитуриентският бал. Провежда се всяка година около 24-ти май. Абитуриентите дефилират с тоалетите си на централния площад на града.

[2]

Личности

• Мито Ангелов – македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на сребърен медал „За военна заслуга“ и на орден „За храброст“ IV степен
• Йосиф Нюйоркски (Величко Диков Иванов) (1907 – 1987) – духовник и нюйоркски митрополит
• Аспарух Пописаков (1914 – 1989) – общественик
• Цветан Цеков-Карандаш (1924 – 2010) – виден художник
• Свобода Маданска – журналистка
• майор Цвятко Горанов - Белене (лагер)

Външни препратки

• Радио и телевизия в Искър
• Сайт на Община Искър