Битка при Батулия: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
В средата на май 1944 г. Втора софийска народоосвободителна бригада, формирана от част на [[Трънски партизански отряд]] и [[Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“]], започва боен поход от с. Кална, Трънско до Западна [[Стара планина]]. Походът е част от съсредоточаването на партизански сили в околностите на град [[София]]. Бригадата е отлично въоръжена и екипирана с английско оръжие, спуснато с парашути в районите на действие на [[ЮНОА|югославските партизани от ЮНОА]]. |
В средата на май 1944 г. Втора софийска народоосвободителна бригада, формирана от част на [[Трънски партизански отряд]] и [[Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“]], започва боен поход от с. Кална, Трънско до Западна [[Стара планина]]. Походът е част от съсредоточаването на партизански сили в околностите на град [[София]]. Бригадата е отлично въоръжена и екипирана с английско оръжие, спуснато с парашути в районите на действие на [[ЮНОА|югославските партизани от ЮНОА]]. |
||
На 22 май, |
На 22 май, навлизайки в непознат район, използва за водачи местни жители на които попада. На 23 май достига околностите на с. Батулия. Освободените от партизаните впоследствие местни жители, уведомяват жандармерията за местонахождението на бригадата. |
||
В ранната сутрин на 23 май започва тежко сражение между армейски и жандармерийски подразделения и партизаните, което продължава през целия ден. От двете страни са използвани минохвъргачки, картечници и разнообразно автоматично оръжие. Привечер партизанските сили са разкъсани на три групи. Оставяйки на бойното поле 40 убити и 10 пленени, нелегалните пробиват самостоятелно обръча, възползвайки се от настъпилата тъмнина. В следващите дни до началото на юни жандармерийски и армейски подразделения водят преследване, в което загиват и други партизани. Сред тях са [[Дичо Петров]], [[Франк Томпсън]], [[Начо Иванов]], [[Йорданка Чанкова]], [[Владо Тричков (партизанин)|Владо Тричков]], [[Гочо Гопин]] и др. |
В ранната сутрин на 23 май започва тежко сражение между армейски и жандармерийски подразделения и партизаните, което продължава през целия ден. От двете страни са използвани минохвъргачки, картечници и разнообразно автоматично оръжие. Привечер партизанските сили са разкъсани на три групи. Оставяйки на бойното поле 40 убити и 10 пленени, нелегалните пробиват самостоятелно обръча, възползвайки се от настъпилата тъмнина. В следващите дни до началото на юни жандармерийски и армейски подразделения водят преследване, в което загиват и други партизани. Сред тях са [[Дичо Петров]], [[Франк Томпсън]], [[Начо Иванов]], [[Йорданка Чанкова]], [[Владо Тричков (партизанин)|Владо Тричков]], [[Гочо Гопин]] и др. |
Версия от 05:20, 10 юни 2017
Битка при Батулия | |||
Гражданска война в България[1][2][3] Втора световна война | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 23 май 1944 | ||
Място | околностите на с. Батулия, България | ||
Резултат | Победа на българската армия и жандармерия | ||
Територия | България | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Битката при Батулия е сражение между български армейски и жандармерийски подразделения и партизанската Втора софийска народоосвободителна бригада по време на Втората световна война.[5]
В средата на май 1944 г. Втора софийска народоосвободителна бригада, формирана от част на Трънски партизански отряд и Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“, започва боен поход от с. Кална, Трънско до Западна Стара планина. Походът е част от съсредоточаването на партизански сили в околностите на град София. Бригадата е отлично въоръжена и екипирана с английско оръжие, спуснато с парашути в районите на действие на югославските партизани от ЮНОА.
На 22 май, навлизайки в непознат район, използва за водачи местни жители на които попада. На 23 май достига околностите на с. Батулия. Освободените от партизаните впоследствие местни жители, уведомяват жандармерията за местонахождението на бригадата.
В ранната сутрин на 23 май започва тежко сражение между армейски и жандармерийски подразделения и партизаните, което продължава през целия ден. От двете страни са използвани минохвъргачки, картечници и разнообразно автоматично оръжие. Привечер партизанските сили са разкъсани на три групи. Оставяйки на бойното поле 40 убити и 10 пленени, нелегалните пробиват самостоятелно обръча, възползвайки се от настъпилата тъмнина. В следващите дни до началото на юни жандармерийски и армейски подразделения водят преследване, в което загиват и други партизани. Сред тях са Дичо Петров, Франк Томпсън, Начо Иванов, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Гочо Гопин и др.
Групата на Денчо Знеполски се завръща в района на Трънския партизански отряд, групата на Благой Иванов се съединява със средногорските партизани, а групата на Трифон Балкански с партизаните на ЮНОА.[6]
Битката при Батулия е сред най-тежките сблъсъци между партизани и правителствени сили по време на комунистическото съпротивително движение в България (1941-1944).
Източници
- ↑ Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0804708703, стр. 197.
- ↑ Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. 721
- ↑ България 20 век., Алманах, редактор Панайотов Ф., Книгоиздателска къща „Труд“, С., 1999, с. 136
- ↑ Недев Н., Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време, Издателство „Сиела“, С., 2007, с. 556
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 119
- ↑ Трънски, С., Неотдавна, С. 1957