Търновска конституция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Алиса Селезньова премести страницата Конституция на Българското княжество като Търновска конституция (върху пренасочване)
Ред 34: Ред 34:
{{уикиизточник|Конституция на Българското княжество}}
{{уикиизточник|Конституция на Българското княжество}}


* [http://ia700402.us.archive.org/11/items/protokolitienau00sbgoog/protokolitienau00sbgoog.pdf Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново. Пловдив-София-Русчук, 1879]
* {{ Цитат книга |last=|first=|year= 1879 |title=Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново|publisher= Книжарница на Хр. Г. Данов в Пловдив, София, Русчюк|publication-place= |url=https://archive.org/stream/protokolitienau00sbgoog#page/n3/mode/2up|accessdate=14 юли 2017 }}
* [http://www.constcourt.bg/ Конституционен съд на Република България]
* [http://www.constcourt.bg/ Конституционен съд на Република България]
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2845&Level=3 Симеон Радев. Търновската конституция] – Из „Строителите на съвременна България“. Том 1
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2845&Level=3 Симеон Радев. Търновската конституция] – Из „Строителите на съвременна България“. Том 1

Версия от 11:55, 14 юли 2017

За вестника с това име вижте Търновска конституция (вестник).

Корица на Търновската конституция. Източник: ДА „Архиви“

Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България.

Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново.

Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Първата страница (на руски и на български език). Източник: ДА „Архиви“

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля[1]. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).

Корица на Конституцията от 1911 г. Източник: ДА „Архиви“

С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Освен това, поправката от 1911 г. на чл. 17 дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.[2]

Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредби-закони при фактически суспендирана конституция.

Дошлото на власт след Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.

На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България.

Източници

  1. Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102
  2. Гюзелев, В. и др. История и цивилизация за единайсети клас. „Просвета“, 2012. Одобрен със заповед № РД 09 – 687/29.05.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката.

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: