Радио Свободна Европа: Разлика между версии
→След 1989: уточнения ... за FM и MW |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м факт? |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
До към средата на 1960-те забавните програми на Свободна Европа излъчвани на къси вълни не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става тотално<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка пролет, Софийско лято"}}</ref><ref name="Predav">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming | заглавие= Радиозаглушаване по време на Студената война|достъп_дата =21 септември 2016 }}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни като „изменници на родината“, „невъзвращенци“ и други. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по това време просъветски режими. |
До към средата на 1960-те забавните програми на Свободна Европа излъчвани на къси вълни не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става тотално<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка пролет, Софийско лято"}}</ref><ref name="Predav">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming | заглавие= Радиозаглушаване по време на Студената война|достъп_дата =21 септември 2016 }}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни като „изменници на родината“, „невъзвращенци“ и други. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по това време просъветски режими. |
||
Един от знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка, а баща унгарец, тя бяга от България буквално в първите години на установяване на комунистическата система |
Един от знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка, а баща унгарец, тя бяга от България буквално в първите години на установяване на комунистическата система – през 1948 година, и почти веднага попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 80-те години. Именно в него Карол излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така Адриано Челентано, Далида, артисти от Холивуд са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в различните новогодишни издания на предаването.<ref>[http://www.capital.bg/light/lica/2011/11/10/1201281_djilda_-_zabravenata_zvezda_na_svobodna_evropa/''Джилда - забравената звезда на „Свободна Европа“, в. „Капитал“, 10.11.2011'']</ref><ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/музикално-рандеву-радио-свободна-европа-31121987/''Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.'']</ref> |
||
С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на [[Комунизъм|комунизма]] – [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], [[Владимир Костов]], [[Румяна Узунова]]. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава [[политическо убежище]], докато е кореспондент на в. Работническо дело в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „[[Задочни репортажи за България]]“, остра критика на социалистическите порядки. |
С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на [[Комунизъм|комунизма]] – [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], [[Владимир Костов]], [[Румяна Узунова]]. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава [[политическо убежище]], докато е кореспондент на в. Работническо дело в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „[[Задочни репортажи за България]]“, остра критика на социалистическите порядки. |
||
Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимото дружество за защита правата на човека, Движението за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести<ref name="Predav"/>. |
Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимото дружество за защита правата на човека, Движението за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести<ref name="Predav"/>. |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
В периода след 1989-а година радиото отваря свое бюро в [[София]], а централата се премества през 1995-а година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966 година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години – [[Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]], [[Антони Георгиев]], [[Георги Стойчев]]. |
В периода след 1989-а година радиото отваря свое бюро в [[София]], а централата се премества през 1995-а година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966 година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години – [[Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]], [[Антони Георгиев]], [[Георги Стойчев]]. |
||
След [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на социалистическите режими в Източна Европа]] нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до [[2004]] г., когато е закрита<ref name="Predav"/> заедно с отделите на новите страни-членки на [[НАТО]] – [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. |
След [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на социалистическите режими в Източна Европа]] нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до [[2004]] г., когато е закрита<ref name="Predav"/> заедно с отделите на новите страни-членки на [[НАТО]] – [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. в България работи радио [[Нова Европа (радио)|Нова Европа]] – наследник на „Свободна Европа“. |
||
В момента радио Свободна Европа/радио Свобода продължава излъчванията на 28 езика за 20 страни, все повече на изток – Русия, Башкирия и Татарстан (част от Руската Федерация), Украйна, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Узбекистан, Иран, Азербайджан, Армения, Грузия, Босна и Херцеговина, Бившата Югославска Република Македония, Черна Гора, на кримско-татарски език за п-в Крим и на кюрдски език за слушателите от кюрдската общност в Ирак, Сирия, Иран и Турция. На някои езици излъчванията са само в интернет. А в Каспийските държави и на Балканите радиото все още излъчва на УКВ и на средни вълни. |
{{факт|В момента радио Свободна Европа/радио Свобода продължава излъчванията на 28 езика за 20 страни, все повече на изток – Русия, Башкирия и Татарстан (част от Руската Федерация), Украйна, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Узбекистан, Иран, Азербайджан, Армения, Грузия, Босна и Херцеговина, Бившата Югославска Република Македония, Черна Гора, на кримско-татарски език за п-в Крим и на кюрдски език за слушателите от кюрдската общност в Ирак, Сирия, Иран и Турция. На някои езици излъчванията са само в интернет. А в Каспийските държави и на Балканите радиото все още излъчва на УКВ и на средни вълни.|2017|09|13}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 23:13, 12 септември 2017
Радио „Свободна Европа“ е създадено след края на Втората световна война и финансирано от правителството на САЩ. До 1972 година радиото е било финансирано и от ЦРУ. Започва да съществува от 1949 година, като първото излъчване на български език е от 1950 г. в Ню Йорк.
От 1951 г. радиото излъчва от Мюнхен.
В социалистическа България
До към средата на 1960-те забавните програми на Свободна Европа излъчвани на къси вълни не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след събитията в Чехословакия, когато заглушаването става тотално[1][2]. До 1989 г. работещите в радиото са определяни като „изменници на родината“, „невъзвращенци“ и други. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по това време просъветски режими.
Един от знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка, а баща унгарец, тя бяга от България буквално в първите години на установяване на комунистическата система – през 1948 година, и почти веднага попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 80-те години. Именно в него Карол излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така Адриано Челентано, Далида, артисти от Холивуд са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в различните новогодишни издания на предаването.[3][4]
С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на комунизма – Георги Марков, Владимир Костов, Румяна Узунова. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава политическо убежище, докато е кореспондент на в. Работническо дело в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „Задочни репортажи за България“, остра критика на социалистическите порядки.
Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимото дружество за защита правата на човека, Движението за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести[2].
След 1989
В периода след 1989-а година радиото отваря свое бюро в София, а централата се премества през 1995-а година от Мюнхен в Прага. Директор на българския отдел в това време е Румен Трайчев, емигрант от 1966 година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години – Милен Минчев, Георги Папакочев, Георги Коритаров, Красимир Лаков, Елена Никлева, Татяна Ваксберг, Диана Иванова, Екатерина Бончева, Асен Гешаков, Стояна Георгиева, Румяна Червенкова, Антони Георгиев, Георги Стойчев.
След падането на социалистическите режими в Източна Европа нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до 2004 г., когато е закрита[2] заедно с отделите на новите страни-членки на НАТО – Естония, Литва, Латвия, Словакия. От 2004 до 2006 г. в България работи радио Нова Европа – наследник на „Свободна Европа“.
В момента радио Свободна Европа/радио Свобода продължава излъчванията на 28 езика за 20 страни, все повече на изток – Русия, Башкирия и Татарстан (част от Руската Федерация), Украйна, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Узбекистан, Иран, Азербайджан, Армения, Грузия, Босна и Херцеговина, Бившата Югославска Република Македония, Черна Гора, на кримско-татарски език за п-в Крим и на кюрдски език за слушателите от кюрдската общност в Ирак, Сирия, Иран и Турция. На някои езици излъчванията са само в интернет. А в Каспийските държави и на Балканите радиото все още излъчва на УКВ и на средни вълни.[източник? (Поискан преди 2418 дни)]
Източници
- ↑ На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции // "Пражка пролет, Софийско лято". Посетен на 30 август 2016.
- ↑ а б в Радиозаглушаване по време на Студената война // Посетен на 21 септември 2016.
- ↑ Джилда - забравената звезда на „Свободна Европа“, в. „Капитал“, 10.11.2011
- ↑ Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.