Психичен процес: Разлика между версии
→Източници: когнитивност, познавателна способност |
не са източници |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Психичните процеси''', '''психичните функции''' и '''когнитивни процеси''' са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба |
'''Психичните процеси''', '''психичните функции''' и '''когнитивни процеси''' са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж [[когнитивност]] и [[Познавателна способност|когнитивизъм]]), за да обозначат функции или процеси като [[възприятие]], [[интроспекция]], [[памет]], [[творчество]], [[въображение]], [[концепция]], [[убеждение]], [[съждение]], [[воля]] и [[емоция]], с други думи всички неща, които можем да правим с ума си. |
||
'''Само част от тях е познавателната способност |
'''Само част от тях е познавателната способност – „когнитивност''' (на [[Английски език|английски]]: ''Cognition'') – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, [[наблюдение]] и др.“<ref>http://wikieducator.org/WikiEdProfessional_eLearning_Guidebook</ref> |
||
Външната проява на тези процеси са [[Психични явления|психичните явления]]. Тази външна проява може да бъде наблюдавана обективно и да се подлага на научни изследвания. |
Външната проява на тези процеси са [[Психични явления|психичните явления]]. Тази външна проява може да бъде наблюдавана обективно и да се подлага на научни изследвания. |
||
[[Човек|Хората]] са приели, че на [[Земя|земята]] не съществуват други [[Индивид|индивиди]], способни на себеосъзнаване, [[себесъзнание]] |
[[Човек|Хората]] са приели, че на [[Земя|земята]] не съществуват други [[Индивид|индивиди]], способни на себеосъзнаване, [[себесъзнание]] – това са [[психични явления]], присъщи на развития човешки [[ум]]. Този възглед не е приет от всеки един човек. При [[наблюдение]] на [[животни]] понякога се наблюдават реакции, които приличат на [[обида]] или шега, а много факти сочат, че конкретни видове животни проявяват крайно изразена отмъстителност. Това е сигнал за съществуването или поне за наченки на осъзнаването ма тези животни на своето съществуване и това на индивида, който им е навредил. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
[[Категория:Когнитивна наука]] |
[[Категория:Когнитивна наука]] |
||
{{Портал Психология}} |
{{Портал Психология}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 09:41, 27 септември 2017
Психичните процеси, психичните функции и когнитивни процеси са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж когнитивност и когнитивизъм), за да обозначат функции или процеси като възприятие, интроспекция, памет, творчество, въображение, концепция, убеждение, съждение, воля и емоция, с други думи всички неща, които можем да правим с ума си.
Само част от тях е познавателната способност – „когнитивност (на английски: Cognition) – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, наблюдение и др.“[1]
Външната проява на тези процеси са психичните явления. Тази външна проява може да бъде наблюдавана обективно и да се подлага на научни изследвания.
Хората са приели, че на земята не съществуват други индивиди, способни на себеосъзнаване, себесъзнание – това са психични явления, присъщи на развития човешки ум. Този възглед не е приет от всеки един човек. При наблюдение на животни понякога се наблюдават реакции, които приличат на обида или шега, а много факти сочат, че конкретни видове животни проявяват крайно изразена отмъстителност. Това е сигнал за съществуването или поне за наченки на осъзнаването ма тези животни на своето съществуване и това на индивида, който им е навредил.
