Георги Палеолог: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Sim премести страница „Георгий Палеолог“ като „Георги Палеолог
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Георгий Палеолог''' ({{lang-grc|Γεώργιος Παλαιολόγος}}; ''Georgios Palaiologos''; * [[1125]]; † [[1167]]/[[1168]]) е византийски благородник, севаст, пансеваст и ''megas hetairarches'', 1166 г. участва в църковния събор в [[Константинопол]], византийский военачалник по времто на управлението на император [[Алексий I Комнин]] (упр. 1081 – 1118).
'''Георги Палеолог''' ({{lang-grc|Γεώργιος Παλαιολόγος}}; ''Georgios Palaiologos''; * [[1125]]; † [[1167]]/[[1168]]) е византийски благородник, севаст, пансеваст и ''megas hetairarches'', 1166 г. участва в църковния събор в [[Константинопол]], византийский военачалник по времто на управлението на император [[Алексий I Комнин]] (упр. 1081 – 1118).


Той е син на [[Никифор Палеолог]] († 18 октомври 1081), стратег на [[Месопотамия]]. Вероятно е внук на Георгий Палеолог, генерал на [[Алексий I Комнин]]. <ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2012611453.htm#AlexiosKPdied12011204 Georgios Palaiologos], fmg.ac</ref> Брат е на Николай Палеолог (убит в битката при Дурацо на 18 октомври 1081) и на Роман Палеолог.
Той е син на [[Никифор Палеолог]] († 18 октомври 1081), стратег на [[Месопотамия]]. Вероятно е внук на Георги Палеолог, генерал на [[Алексий I Комнин]].<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2012611453.htm#AlexiosKPdied12011204 Georgios Palaiologos], fmg.ac</ref> Брат е на Николай Палеолог (убит в битката при Дурацо на 18 октомври 1081) и на Роман Палеолог.


Той участва в [[Битка при Дирахиум (1081)|битката при Дирахиум 1081 г.]] и [[Битка при Левунион|битката при при Левунион 1091 г.]] против печенегите. Споменава се в [[Алексиада]]та на [[Анна Комнина]].<ref>Birkenmeier (2002), pp. 3, 63 – 64, 76</ref>.
Той участва в [[Битка при Дирахиум (1081)|битката при Дирахиум 1081 г.]] и [[Битка при Левунион|битката при при Левунион 1091 г.]] против печенегите. Споменава се в [[Алексиада]]та на [[Анна Комнина]].<ref>Birkenmeier (2002), pp. 3, 63 – 64, 76</ref>.


== Фамилия ==
== Фамилия ==
Георгий Палеолог се жени пр. 1081 г. за Анна [[Комнини|Комнина]] [[Дука (фамилия)|Дукина]] (* 1068; † 1110/18 – 1135), дъщеря на Андроник Дука и съпругата му Мария Трояна (България) и сестра на [[Ирина Дукина]], съпруга на император Алексий I Комнин. Те имат четири сина: <ref>Kazhdan (1991), p. 1558</ref>
Георги Палеолог се жени през 1081 г. за Анна [[Комнини|Комнина]] [[Дука (фамилия)|Дукина]] (* 1068; † 1110/18 – 1135), дъщеря на Андроник Дука и съпругата му Мария Трояна (България) и сестра на [[Ирина Дукина]], съпруга на император Алексий I Комнин. Те имат четирима сина: <ref>Kazhdan (1991), p. 1558</ref>


* Никифор Палеолог, севаст 1116, дук на Солун
* Никифор Палеолог, севаст 1116, дук на Солун

Версия от 17:29, 29 ноември 2017

Георги Палеолог (Шаблон:Lang-grc; Georgios Palaiologos; * 1125; † 1167/1168) е византийски благородник, севаст, пансеваст и megas hetairarches, 1166 г. участва в църковния събор в Константинопол, византийский военачалник по времто на управлението на император Алексий I Комнин (упр. 1081 – 1118).

Той е син на Никифор Палеолог († 18 октомври 1081), стратег на Месопотамия. Вероятно е внук на Георги Палеолог, генерал на Алексий I Комнин.[1] Брат е на Николай Палеолог (убит в битката при Дурацо на 18 октомври 1081) и на Роман Палеолог.

Той участва в битката при Дирахиум 1081 г. и битката при при Левунион 1091 г. против печенегите. Споменава се в Алексиадата на Анна Комнина.[2].

Фамилия

Георги Палеолог се жени през 1081 г. за Анна Комнина Дукина (* 1068; † 1110/18 – 1135), дъщеря на Андроник Дука и съпругата му Мария Трояна (България) и сестра на Ирина Дукина, съпруга на император Алексий I Комнин. Те имат четирима сина: [3]

  • Никифор Палеолог, севаст 1116, дук на Солун
  • Михаил, севаст
  • Алексий Палеолог, 1143 г. генерал на император Мануил II
  • Андроник Палеолог († 1115/18)

Литература

Източници

  1. Georgios Palaiologos, fmg.ac
  2. Birkenmeier (2002), pp. 3, 63 – 64, 76
  3. Kazhdan (1991), p. 1558