Железопътна линия Дупница – Бобов дол: Разлика между версии
Замяна на файла „BSicon_ABZlf.svg“ с BSicon_ABZgl.svg |
JJMC89 bot (беседа | приноси) м Replace BSicon(s): exABZlf→exABZgl |
||
Ред 67: | Ред 67: | ||
| '''0+000 [[Дупница]]''' |
| '''0+000 [[Дупница]]''' |
||
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:25px; line-height:1.2;" |
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:25px; line-height:1.2;" |
||
|width="60px" align="left"|[[Файл:BSicon |
|width="60px" align="left"|[[Файл:BSicon exABZgl.svg|20px]][[Файл:BSicon exCONTfq.svg|20px]] |
||
| [[Кулата]] |
| [[Кулата]] |
||
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:25px; line-height:1.2;" |
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:25px; line-height:1.2;" |
Версия от 18:59, 9 декември 2017
Железопътна линия 51 | |
Информация | |
---|---|
Тип | нормална (1435 mm) |
Статус | действаща |
Крайни гари | Дупница, Бобов дол |
Започва от | Дупница |
Свързани линии | Железопътна линия 5 |
Станции | 6 |
Номер линия | 51 |
Пусната | 1 юли 1917 г. |
Собственик | НКЖИ |
Дължина | 19,087 km |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | да |
Работна скорост | 40 km/h |
Максимален наклон | 23,5 ‰ |
Минимален радиус | 300 m |
Железопътната линия Дупница – Бобов дол е единична, електрифицирана железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в югозападна България, област Кюстендил.
История
Теснопътна (600 mm) линия
Теснопътното железопътно отклонение Дупница — Бобов дол е построено след завършване на теснопътния участък Радомир — Левуново по разпореждане на Щаба на действащата армия за осигуряване извозването на каменни въглища, необходими за експлоатацията на железопътната линия по долината на река Струма и за местните индустриални предприятия. От гара Дупница в посока към Бобов дол трасето преодолява голяма разлика във височината - 91,68 m на разстояние оот около 3 km. За да се намали големият наклон, досгигащ до 50 ‰ са построени две глухи обръщателни станции, поради което тя се удължава и достига 26,285 km. Строителството на линията се извършва от втора строителна железопътна рота от 11 декември 1916 г. до 1 юли 1917 г. През 1920 г. със „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война жп линии“, участъкът заедно с още няколко е предадена на БДЖ за обществено ползване.
Нормална (1435 mm) линия
Порасналите нужди на страната от каменни въглища поради развитие на транспорта и индустрията, както и ограниченото използване на дърва за огрев през 30-те години налагат да се увеличи добивът на каменни въглища от мина „Бобов дол“. За да се осигури извозването им е решено да се построи нормална жп линия от Дупница до Бобов дол.
Дупница – Бобов дол (600 mm) | ||
---|---|---|
София | ||
0+000 Дупница | ||
Кулата | ||
5+200 сп. „Крушовица“ | ||
8+600 Големо село | ||
12+000 сп. „Разметаница“ | ||
18+200 Мламолово | ||
21+900 Бобов дол | ||
24+900 мини „Бобов дол“ |
Дупница – Бобов дол (1435 mm) | ||
---|---|---|
Линия 5 (София) | ||
0+000 (90+512) Дупница | ||
Линия 5 (Кулата) | ||
8+250 Големо село | ||
9+950 Мало село | ||
13+278 Мламолово | ||
16+700 сп. „Банковица“ | ||
18+680 Бобов дол |
Голяма част от трасето на тази линия минава по набелязаната за строеж в перспектива магистрална линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на 10 февруари 1941 г., но скоро е преустановено. Възстановено е след 9 септември 1944 г. Линията е завършена през 1949 г., а от 1 февруари 1950 г. влиза в редовна експлоатация.
Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на кривите - 300 m и максимален наклон 23,5 ‰. В началото на 90-те години е електрифицирана.
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.