Орлов дол: Разлика между версии
Jimiendany (беседа | приноси) Допълнение на факти |
Jimiendany (беседа | приноси) |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
* [http://www.album.bg/tags/орлов%20дол/ Албум със снимки от Орлов дол] |
* [http://www.album.bg/tags/орлов%20дол/ Албум със снимки от Орлов дол] |
||
http://orlovdol.blogspot.com/ |
http://orlovdol.blogspot.com/ |
||
https://www.facebook.com/groups/1873450882966258/ |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 10:12, 11 януари 2018
Орлов дол | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 475 души[1] (15 март 2024 г.) 7,91 души/km² |
Землище | 60,1 km² |
Надм. височина | 213 m |
Пощ. код | 6545 |
Тел. код | 04733 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 53895 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Тополовград Божин Божинов (ИТН; 2011) |
Орлов дол е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.
География
Селото се намира в северозападното подножие на Сакар планина, на двата бряга на река Соколица, приток на Сазлийка.. Релефът е полупланински. Разстояния до най-близките градове- 15км до Тополовград,40км до Гълъбово, 45км до Елхово, 50км до Харманли, 65 км до Ямбол, 80км до Стара Загора.
Културни и природни забележителности
Заселването става от прогонени размирни и непокорни фамилии от района на Троян по време на Първото Търновско възстание 1598г. Хората пазели ревниво своя български и християнски дух. Винаги е имало по няколко свещеника и учители-"граматици". През 1822 построили първото училище, чиято сграда все още съществува в двора на църквата, а през 1927- по-голямо осмокласно. Църквата в селото е построена за 40 дни през 1834 г. и е добре запазена. Има сведения, че в тази църква и в къщите на населението се е укривал Васил Левски, идвал в селото 3 пъти .Селото е с много богата история. В него Васил Левски е учредил революционна организация, от която 64 човека са били обесени през 1877г., в тяхна чест има издигнат паметник в центъра на селото, който наподобява дърво, а на читалището е поставен барелеф на Левски.Читалище в селото е създадено през 1927г., а през 60-те години на 20-ти век в центъра е построена читалищна сграда, една от най-големите и красиви в околността- с киносалон, библиотека, сладкарница и множество сервизни помещения
Около селото могат да се видят природните феномени „Казанчето“, „Стените“ и др., както и исторически забележителности като "Калето"-римски граничен пункт /казарма/.,.
Личности
- Люцкан Люцканов (р. 1939), български офицер, генерал-лейтенант
- Диньо Божков /1876-1966/- истински възрожденец, един от Симеон-Радевите строители на следосвобожденска България, - учител,преводач и издател, литератор, преподавател в Семинарията. Огромното му културно дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от Григорий Петров - най-доброто, което е създал този нов апостол на Христа и християнските ценности и добродетели, влюбения в българската земя и народ, на които е посветил поредица от своите книги.
Други
Край селото има уранови залежи, чиято експлоатация е започнала през 1969[2]. Добивът е прекратен преди 1998 г.[3].
Кухня
Типични ястия са боб с ориз, зелник, гюзлеми, карталаци, качамак. Тестените изделия са приоритетни там. Курбаните са доста известни. http://pep-4o.blogspot.com/
Външни препратки
https://www.facebook.com/groups/1873450882966258/
Източници
|