Стефан Брезински: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
RIP
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Стефан Брезински
| име = Стефан Брезински
| име-оригинал =
| категория = филолог
| категория = филолог
| описание = български езиковед
| описание = български езиковед
Ред 20: Ред 19:
}}
}}


Проф. д-р '''Стефан Христов Брезински''' e български [[езиковед]]. Дългогодишен преподавател в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], автор на 14 книги. Наричан „баща на българската журналистическа стилистика“.<ref name=sjb">[https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=38033 Отиде си проф. Стефан Брезински], СБЖ, 2018-01-15</ref>
Проф. д-р '''Стефан Христов Брезински''' e български [[езиковед]]. Дългогодишен преподавател в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], автор на 14 книги. Наричан „баща на българската журналистическа стилистика“.<ref name=sjb">[https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=38033 Отиде си проф. Стефан Брезински], СБЖ, 2018-01-15.</ref>


== Биография ==
== Биография ==
Стефан Брезински е роден на [[9 януари]] [[1932]] в гр. [[Златарица]], Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност [[Българска филология]]. От 1959 г. хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в катедрата по български език към [[Факултет по славянски филологии (Софийски университет)|Факултета по славянски филологии]] на СУ.
Роден е на [[9 януари]] [[1932]] в гр. [[Златарица]], Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност [[Българска филология]]. От 1959 г. хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в катедрата по български език към [[Факултет по славянски филологии (Софийски университет)|Факултета по славянски филологии]] на СУ.


Член на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]].
Член на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]].
Ред 29: Ред 28:
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г . - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[http://www.duma.bg/author/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=281317 „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. [[Владко Мурдаров]] Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г . - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[http://www.duma.bg/author/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=281317 „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. [[Владко Мурдаров]] Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.


Последните години от живота си прекарва в [[Ново село (област Видин)|Ново село]].<ref>Светла Бондова, [http://bnr.bg/vidin/post/100921039 „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“], БНР Видин, 16 януари 2018 г.</ref>
⚫
Почива на 11 януари 2018 г.<ref name=sjb" />

⚫
Умира на 11 януари 2018 г.<ref name=sjb" />


== Библиография ==
== Библиография ==
* 1976 – ''„Журналистическа стилистика“''. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
* 1976 – ''„Журналистическа стилистика“''. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
** 2001 – ''„Журналистическа стилистика“''. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
** 2001 – ''„Журналистическа стилистика“''. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
* 1979 – ''„Помагало по български синтаксис“''. София: Наука и изкуство, 1979
* 1979 – ''„Помагало по български синтаксис“''. София: Наука и изкуство, 1979
⚫
* ???? – ''„Мацекурци ли?...“''. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
* 2000 – ''„Български синтаксис“''. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
* 2000 – ''„Български синтаксис“''. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
⚫
* 2001 – ''„Мацакурци ли?...“''. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
* 2004 – ''„Езиковата култура, без която (не) можем“''. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)<ref>[[Михаил Виденов]], [http://liternet.bg/publish3/mvidenov/za.htm „За езиковата култура - четивно и с много знания“], рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).</ref>
* 2004 – ''„Езиковата култура, без която (не) можем“''. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)<ref>[[Михаил Виденов]], [http://liternet.bg/publish3/mvidenov/za.htm „За езиковата култура - четивно и с много знания“], рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).</ref>
* 2006 – ''„Трудният български език“''. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
* 2006 – ''„Трудният български език“''. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
Ред 42: Ред 43:


== Източници ==
== Източници ==
⚫
* [http://literaturensviat.com/?p=38668 Стефан Брезински на сайта Литературен свят]
* [http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SortBy=Title&searchCriteria=AuthorName%3A%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%3AAnd Книги на Стефан Брезински в Националния регистър на издаваните книги в България]
* [http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SortBy=Title&searchCriteria=AuthorName%3A%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%3AAnd Книги на Стефан Брезински в Националния регистър на издаваните книги в България]


Ред 49: Ред 49:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1409062280311&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD+%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8&fn=search&vid=NALIS_VIEW Открийте повече от и за Стефан Брезински в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Стефан+Брезински&type=AllFields От и за Стефан Брезински в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България]
* {{Google Наука}}
* {{Google Наука}}
⚫
* [http://literaturensviat.com/?p=38668 Стефан Брезински на сайта Литературен свят]
* [http://epicenter.bg/author/Stefan-Brezinski/103 Стефан Брезински на сайта Епицентър]

; Интервюта
* [http://www.slovo.bg/old/litforum/218/brezinski.htm „''Необходим е закон за българския език'': Разговор с проф. Стефан Брезински“], в. [[Литературен форум (вестник)|„Литературен форум“]], бр. 18 (502), 7 май 2002 г.
* [http://www.slovo.bg/old/litforum/218/brezinski.htm „''Необходим е закон за българския език'': Разговор с проф. Стефан Брезински“], в. [[Литературен форум (вестник)|„Литературен форум“]], бр. 18 (502), 7 май 2002 г.
* [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_ezikyt_si_otmyshtava-h-430.html „''Проф. д-р Стефан Брезински: Езикът си отмъщава“], 5 октомври 2010 г.
* [http://българи.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_ezikyt_si_otmyshtava-h-430.html „Проф. д-р Стефан Брезински: Езикът си отмъщава“], 5 октомври 2010 г.


; За него
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=129766356|LCCN=n82043596|VIAF=40714651|ISNI=0000 0001 1490 7066|SUDOC=111662680}}
* Иван Тодоров, [https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=38072 „Какво ни завеща Стефан Брезински“], 20 януари 2018 г.


{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Брезински, Стефан}}
{{СОРТКАТ:Брезински, Стефан}}
[[Категория:Български езиковеди]]
[[Категория:Български езиковеди]]

Версия от 12:26, 21 януари 2018

Стефан Брезински
български езиковед
Роден
Починал
11 януари 2018 г. (86 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСофийски университет

Проф. д-р Стефан Христов Брезински e български езиковед. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на 14 книги. Наричан „баща на българската журналистическа стилистика“.[1]

Биография

Роден е на 9 януари 1932 в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност Българска филология. От 1959 г. хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ.

Член на Съюза на българските журналисти.

Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. „Труд“, а от 2012 г . - във в. „Преса“ и в. „Дума“[2]. В нея засяга проблеми от областта на ортографията[3], [4], но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията[5], психо- и социолингвистиката[6], етимологията, фразеологията[7], историческата граматика[8], диалектологията и стилистиката[9]. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. Владко Мурдаров Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.

Последните години от живота си прекарва в Ново село.[10]

Умира на 11 януари 2018 г.[1]

Библиография

  • 1976 – „Журналистическа стилистика“. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
    • 2001 – „Журналистическа стилистика“. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
  • 1979 – „Помагало по български синтаксис“. София: Наука и изкуство, 1979
  • 2000 – „Български синтаксис“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
  • 2001 – „Мацакурци ли?...“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
  • 2004 – „Езиковата култура, без която (не) можем“. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)[11]
  • 2006 – „Трудният български език“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
  • 2012 – „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“. София: Изток-Запад, 2012 (ISBN 978-954-321-973-5)[12]

Източници

Бележки

  1. ↑ а б Отиде си проф. Стефан Брезински, СБЖ, 2018-01-15.
  2. ↑ Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.
  3. ↑ Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.
  4. ↑ По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.
  5. ↑ Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
  6. ↑ Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.
  7. ↑ Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.
  8. ↑ Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.
  9. ↑ Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.
  10. ↑ Светла Бондова, „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“, БНР Видин, 16 януари 2018 г.
  11. ↑ Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).
  12. ↑ „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

Външни препратки

Интервюта
За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Брезински&oldid=8345840“.