Мидас: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+изт
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Midas gold2.jpg|thumb|Мидас превръща дъщеря си в злато]]
{{обработка|Допълване на информацията, За способността (проклятието) му да превръща всичко, до което се докосна в злато: [http://chitanka.info/index.php/text/2428/15#textstart Старогръцки легенди и митове/Дионис - Мидас], за същото + музикалното състезание: [http://www.edic.ru/myth/art_myth/art_14181.html Мифы народов мира онлайн]}}

[[Файл:Midas gold2.jpg|thumb|Мидас, превръщайки дъщеря си в злато]]
[[Файл:Nicolas Poussin - Midas devant Bacchus.jpg|thumb|Мидас и Дионис]]
[[Файл:Nicolas Poussin - Midas devant Bacchus.jpg|thumb|Мидас и Дионис]]
[[File:Clerck, Hendrick de - Midas - c. 1620.jpg|мини|Състезание между Аполон и Пан. Мидас с магарешки уши]]
[[File:Clerck, Hendrick de - Midas - c. 1620.jpg|мини|Състезание между Аполон и Пан. Мидас с магарешки уши]]
'''Мидас''' ({{lang-grc|Μίδας}}) е [[Фригия|фригийски]] цар, син на богинята [[Кибела]] фигура от [[древногръцката митология]] символизираща способността да превърща всичко докоснато в [[злато]].
'''Мидас''' ({{lang-grc|Μίδας}}) е легендарен цар на [[Фригия]] и според [[древногръцката митология]] син на богинята [[Кибела]] и цар [[Гордий]], който притежавал способността да превръща всичко докоснато в [[злато]].


Историческият Мидас живял през втората половина на [[8 век пр.н.е.|VIII в. пр. Хр.]] и Фригийското царство по това време доминира голяма част от [[Мала Азия]]. За пръв път името му се споменава, когато през [[738 пр.н.е.|738 г. пр. Хр.]] [[кимерийци]]те нахлуват във Фригия и заплашват столицата [[Гордион]].
Всъщност легендата се основава на факта че в [[Песинунт]] където бил роден царят изобилствало от желязо. [[Мидас]] бил от първите, които правели и продавали железни оръжия и от това натрупал баснословни богатства. Каквото пипнел в действителност се превръщало в метал, на металът бил – желязо.

Херодот споменава за потомък на Гордий и Мидас на име Адраст, потърсил помощ при [[Крез]]<ref>Херодот, История 1.35</ref>.


== Легендата ==
== Легендата ==
Мидас е известен с две отделни случки: със способността си да превръща всичко, до което се докосне, в злато и с тайната за магарешките уши.
Според легендата той е син на цар [[Гордий]] (основателят на [[Фригия]]) и [[Кибела]], в чиято чест е построен храмът ''Pessinus'' (VIII в. пр. Хр.).


Първото се дължи на бог [[Дионис]], предлага да изпълни едно желание на царя. Мидас пожелава, каквото пипне, да се превръща в злато. Желанието му е изпълнено, но тъй като и храната и напитките ставали злато, той моли да му се вземе тази дарба обратно. Дионис го съветва да се изкъпе в река [[Пактол]], където дарбата му изчезва, а реката станала най-богатата на злато река в [[Мала Азия]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://chitanka.info/index.php/text/2428/15#textstart| заглавие=Старогръцки легенди и митове/Дионис - Мидас |достъп_дата = 6 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>.
За да стане умен и силен, той смесва в един горски извор вино, пие и заспива.


{{източник|Всъщност легендата се основава на факта, че в [[Песинунт]] където бил роден царят изобилствало от желязо. [[Мидас]] бил от първите, които правели и продавали железни оръжия и от това натрупал баснословни богатства. Каквото пипнел в действителност се превръщало в метал, на металът бил желязо.|2018|03|06}}
Бог [[Дионис]], на който му липсва стария му учител, за да го освободи трябва да изпълни едно желание на царя. Мидас желае, каквото пипне да става на злато. Желанието му е изпълнено. Понеже и храната и напитките ставали злато, той моли да му се вземе тази дарба обратно.


Втората случка е свързана с музикално състезание между между красивия Аполон и [[Пан]] на грозния Пан, при което Мидас дава наградата на Пан, а Аполон му издърпва ушите и така Мидас се оказва с големи магарешки уши. Мидас се опитва да ги скрие с [[фригийска шапка]]. Само бръснарят му знае за този негов недъг и не казва на никого, но не можейки да се сдържи, изкопал дупка на брега на реката и викнал три пъти „Цар Мидас има магарешки уши“. Тревата чула и разказала и накрая цял свят научил тайната<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://chitanka.info/text/27664/20#textstart | заглавие=Старогръцки митове и легенди |достъп_дата = |фамилно_име= Делта-Пападопулу |първо_име=Александра |дата= София, 1983 |труд= |издател= Отечество“ |език= |цитат= }}</ref>.
Дионис го съветва да се изкъпе в река [[Пактол]], където дарбата му изчезва, а реката станала най-богатата на злато река в [[Мала Азия]].

Мидас получава от [[Аполон]] големи магарешки уши, след като дава наградата при състезание между красивия Аполон и [[Пан]] на грозния Пан, а Аполон му издърпва ушите. След това Мидас крие тази шега с [[фригийска шапка]]. Само бръснарят му знае за този негов недъг и не казва на никого, но не можейки да се сдържи, изкопал дупка на брега на реката и викнал три пъти „Цар Мидас има магарешки уши“. Тревата чула и разказала и накрая цял свят научил тайната.

Историческият Мидас живял през втората половина на [[8 век пр.н.е.|VIII в. пр. Хр.]] и бил владетел на Фригийското царство, което по това време доминира в голяма част от Мала Азия.

За пръв път се споменава, когато през [[738 пр.н.е.|738 г. пр. Хр.]] [[кимерийци]]те нахлуват във Фригийското царството и заплашват столицата [[Гордион]]. Мидас се самоубива като пие биволска кръв.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
* {{cite book |title= Цар Мидас между Европа и Азия. |last= Василева|first= Майя|authorlink= |year= 2005|publisher=ИК „БАН“ |isbn= 9544309624 |pages= 162}}


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* {{cite book |title= Цар Мидас между Европа и Азия. |last= Василева|first= Майя|authorlink= |year= 2005|publisher=ИК „БАН“ |isbn= 9544309624 |pages= 162}}
* [http://www.prikazki.com/t.php?p=551&PHPSESSID=8a795a81e206ab867032794f2308ec13 Митът за цар Мидас, prikazki.com]


== Бележки ==
<references />


[[Категория:Древногръцка митология]]
[[Категория:Древногръцка митология]]
[[Категория:8 век пр.н.е.]]
[[Категория:8 век пр.н.е.]]
[[Категория:7 век пр.н.е.]]
[[Категория:7 век пр.н.е.]]
{{Митология-мъниче}}

Версия от 11:00, 6 март 2018

Мидас превръща дъщеря си в злато
Мидас и Дионис
Състезание между Аполон и Пан. Мидас с магарешки уши

Мидас (Шаблон:Lang-grc) е легендарен цар на Фригия и според древногръцката митология син на богинята Кибела и цар Гордий, който притежавал способността да превръща всичко докоснато в злато.

Историческият Мидас живял през втората половина на VIII в. пр. Хр. и Фригийското царство по това време доминира голяма част от Мала Азия. За пръв път името му се споменава, когато през 738 г. пр. Хр. кимерийците нахлуват във Фригия и заплашват столицата Гордион.

Херодот споменава за потомък на Гордий и Мидас на име Адраст, потърсил помощ при Крез[1].

Легендата

Мидас е известен с две отделни случки: със способността си да превръща всичко, до което се докосне, в злато и с тайната за магарешките уши.

Първото се дължи на бог Дионис, предлага да изпълни едно желание на царя. Мидас пожелава, каквото пипне, да се превръща в злато. Желанието му е изпълнено, но тъй като и храната и напитките ставали злато, той моли да му се вземе тази дарба обратно. Дионис го съветва да се изкъпе в река Пактол, където дарбата му изчезва, а реката станала най-богатата на злато река в Мала Азия[2].

Всъщност легендата се основава на факта, че в Песинунт където бил роден царят изобилствало от желязо. Мидас бил от първите, които правели и продавали железни оръжия и от това натрупал баснословни богатства. Каквото пипнел в действителност се превръщало в метал, на металът бил желязо.[източник? (Поискан преди 2252 дни)]

Втората случка е свързана с музикално състезание между между красивия Аполон и Пан на грозния Пан, при което Мидас дава наградата на Пан, а Аполон му издърпва ушите и така Мидас се оказва с големи магарешки уши. Мидас се опитва да ги скрие с фригийска шапка. Само бръснарят му знае за този негов недъг и не казва на никого, но не можейки да се сдържи, изкопал дупка на брега на реката и викнал три пъти „Цар Мидас има магарешки уши“. Тревата чула и разказала и накрая цял свят научил тайната[3].

Източници

  1. Херодот, История 1.35
  2. Старогръцки легенди и митове/Дионис - Мидас // Посетен на 6 март 2018.
  3. Делта-Пападопулу, Александра. Старогръцки митове и легенди // Отечество“, София, 1983.

Външни препратки

  • Василева, Майя. Цар Мидас между Европа и Азия. ИК „БАН“, 2005. ISBN 9544309624. с. 162.