ФК Локомотив (Москва): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| първенство = [[Руска Премиер Лига]] |
| първенство = [[Руска Премиер Лига]] |
||
| сезон = 2016/17 |
| сезон = 2016/17 |
||
| място = |
| място = Шампион |
||
| спонсор = [[Руски железници|РЖД]], Транс ТелеКом, Первая грузовая компания |
| спонсор = [[Руски железници|РЖД]], Транс ТелеКом, Первая грузовая компания |
||
|pattern_la1= _lokomotivm1617h |pattern_b1= _lokomotivm1617h |pattern_ra1= _lokomotivm1617h |
|pattern_la1= _lokomotivm1617h |pattern_b1= _lokomotivm1617h |pattern_ra1= _lokomotivm1617h |
Версия от 09:37, 3 юли 2018
ФК Локомотив Москва | |||
ЗАО Футбольный клуб Локомотив | |||
Емблема на футболния клуб | |||
Прозвище | Паровоз (парен локомотив) железничарите червено-зелените | ||
---|---|---|---|
Основан | 1923 | ||
Държава | Русия | ||
Стадион | Стадион Локомотив | ||
Капацитет | 28 800 | ||
Президент | Илия Геркус | ||
Старши треньор | Юрий Сьомин | ||
Първенство | Руска Премиер Лига | ||
2016/17 | Шампион | ||
Спонсор | РЖД, Транс ТелеКом, Первая грузовая компания | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
ФК Локомотив в Общомедия |
ФК Локомотив (Москва) (Шаблон:Lang-ru) е руски футболен клуб от Москва. Създаден е през 1923 като Клуб на Октомврийската революция, прекръстен на „Казанка“ през 1931 г. и впоследствие на „Локомотив“ през 1936.
История
След разпадането на СССР „Локомотив“ е поет от Юри Сьомин, който е треньор на отбора до 2005 година. По негово време „Локомотив“ е във възход. През 1994 печели бронзовите медали от Руската Висша Дивизия, а година по-късно класира отбора на второ място. През 1995 достига 1/32 финалите на купата на УЕФА, където играе срещу Байерн Мюнхен и дори побеждава с 1 на 0 в първия мач. Голът вкарва Евгений Харлачов. През 1998 стават трети в шампионата, като 1 точка ги дели от втория ЦСКА Москва. Същата година, както и през 1999 Локо достига полуфинал в КНК. До 2001 са неизменно втори в шампионата. През 2002 става шампион на Русия, като побеждава ЦСКА Москва в „Златен мач“, който се е провел поради равенството в показателите между двата тима. „Локомотив“ участва и в Шампионската Лига и се класира в груповата фаза. Там се падат с Реал Мадрид, Андерлехт и Рома. „Локомотив“ събира само 1 точка в първите 4 кръга, но накрая записва 2 победи – с 5:1 срещу Андерлехт и 2:0 срещу Реал Мадрид. Следващият сезон „железничарите“ отново се добират до групите на ШЛ и се падат с Милан, Борусия Дортмунд и отново Реал. Те завършват само с 1 спечелена точка. Клубът също така играе в груповата фаза на Шампионска лига през сезон 2003/2004 и губи с гол на на чужд терен в 1/8 финала на Шампионска лига от Монако през 2004 г. Това са най-добрите постижения на клуба в европейските клубни турнири досега. През 2004 „Локомотив“ печели Руска Премиер Лига с една единствена точка разлика от градския конкурент ПФК ЦСКА (Москва). „Локомотив“ печели шампионската титла, като побеждава ФК Шинник Ярославъл с 2:0 в Ярославъл, седмица след като ЦСКА греши в градското дерби с ФК Динамо Москва като домакин. През 2005 г., техния дългогодишен старши треньор, Юри Сьомин ги оставя за да подготви руския национален отбор и е заменен от Владимир Ещреков.
През декември 2005 сръбския треньор Славолюб Муслин встъпва в длъжност след Ещреков. През сезон 2006, „Локомотив“ води през по – голямата част от първенството, но се препъва в последните мачове и позволяват на ЦСКА да ги застигне. Завърша на 3-то място. На 26 декември 2006 треньор става Анатоли Бишовец. Капитанът и клубна легенда Дмитрий Лосков обаче се скарва с него и напуска „Локомотив“ след 10 сезона с екипа на „железничарите“. След като тимът остава чак на седмо място в шампионата, Бишовец е уволнен. За временен треньор е назначен Ринат Билялетдинов. Той прави сина си Динияр капитан на отбора. На 6 декември 2007 треньор на отбора става Рашид Рахимов. Няколко месеца по-късно е уволнен. На негово място идва Владимир Маминов. Той води тима за няколко кръга и въпреки доброто си представяне, е сменен от Юри Сьомин. През юли 2010 в отбора се завръща Дмитрий Лосков със свободен трансфер.
Локо завършва пети в шампионата, но е отстранен от Лига Европа още в предварителните кръгове от Лозана. В края на 2010 Сьомин е уволнен, а за треньор е назначен Юри Красножан. След 8-мото място на „Локомотив“ на полусезона, Красножан подава оставка. На негово място е назначен португалецът Жосе Косейро. Той подсилва отбора с Витор Обиня и Алберто Запатер. В Лига Европа отборът достига 1/8 финал, но отпада от Атлетик Билбао. Въпреки силната селекция, железничарите не успяват да се класират в евротурнирите и завъшват 7-ми.
В началото на сезон 2012/13 треньор става Славен Билич, а първите нови попълнения са сънародникът му Ведран Чорлука и Александър Самедов. Под ръководството на хърватина отборът завършва на разочароващата 9 позиция в шампионата. През сезон 2013/14 Локомтив е поет от Леонид Кучук, преди това водел Кубан Краснодар. Благодарение на него отборът се възражда и до последно се бори за титлата на Русия. В последния кръг обаче „железничарите“ губят директния сблъсък с ЦСКА Москва и остават на трето място.
През сезон 2014/15 „Локомотив“ печели Купата на Русия.
Срещи с български отбори
„Локомотив“ се е срещал с български отбори в приятелски срещи.
„Левски“
„Литекс“
„Локомотив“ (София)
„Лудогорец“
С „Лудогорец“ се е срещал три пъти в приятелски мачове. Първият мач се играе на 17 февруари 2013 г. в испанския курортен град Марбеля и завършва 3-1 за „Локомотив“ [1]. Вторият мач се играе на 8 февруари 2014 г. в испанския курортен град Марбеля и завършва 2-1 за „Лудогорец“ [2]. Третият мач се играе на 4 юли 2015 г. в австрийското курортно градче Щрасвалхен и завършва 2-0 за „Локомотив“ [3].
,,ЦСКА"(София)
"Червените" се наложиха с 2:1 над Локомотив (Москва) в проверка, играна в Испания. Руснаците първи поведоха в резултата в 51-ата минута, но само две по-късно Педро изравни. В последните минути на мача, една от надеждите на "червените" - Тонислав Йорданов донесе победата на "армейците".
Титли
- Руска Премиер Лига: 2002, 2004
- Купа на СССР: 1936, 1957
- Купа на Русия : 1996, 1997, 2000, 2001, 2007, 2015, 2016/2017
- Суперкупа на Русия : 2003, 2005
Известни играчи
- Дмитрий Лосков
- Марат Измайлов
- Владимир Маминов
- Дмитрий Аленичев
- Юрий Чесноков
- Динияр Билялетдинов
- Сергей Гуренко
- Олег Панишин
- Вадим Евсеев
- Бранислав Иванович
- Дмитрий Сенников
- Руслан Нигматулин
- Олег Гарин
- Сергей Овчинников
- Евгений Харлачов
- Заза Джанашая
- Игор Чугайнов
- Сергей Игнашевич
- Валерий Петраков
- Георгий Ярцев
- Франсиско Лима
- Дмитрий Сичов
- Заза Джанашая
- Юрий Дроздов
- Джейкъб Лекхето
Източници
Външни препратки
- ((ru)) Официален сайт
- ((en)) Официален сайт
|