Яко Доросиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Бот: Козметични промени |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
'''Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев''' e български учител, деец на БКП. |
'''Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев''' e български учител, деец на БКП. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
Яко Доросиев е роден на 20 януари 1890 г. в гр. [[Копривщица]] в семейство на учители. Завършва гимназия в [[Пловдив]], където участва в [[Марксизъм|марксически]] кръжок, ръководен от [[Васил |
Яко Доросиев е роден на 20 януари 1890 г. в гр. [[Копривщица]] в семейство на учители. Завършва гимназия в [[Пловдив]], където участва в [[Марксизъм|марксически]] кръжок, ръководен от [[Васил Коларов]]. Член е на [[БРСДП (т.с.)]] (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. |
||
През [[Първа световна война|Първата световна война]] е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в [[София]] и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на [[Александър Стамболийски]] е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София. |
През [[Първа световна война|Първата световна война]] е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в [[София]] и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на [[Александър Стамболийски]] е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София. |
||
Участва дейно в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и [[Тероризъм|терористична]] дейност.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Работи с [[Коста Янков]], [[Иван Минков]], [[Марко Фридман]] и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците [[Сан Стефано (улица в София)|„Сан Стефано“]] и [[Оборище (улица в София)|„Оборище“]] в София.<ref>Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.</ref> |
Участва дейно в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и [[Тероризъм|терористична]] дейност.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Работи с [[Коста Янков]], [[Иван Минков]], [[Марко Фридман]] и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците [[Сан Стефано (улица в София)|„Сан Стефано“]] и [[Оборище (улица в София)|„Оборище“]] в София.<ref>Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Звезди във вековете, С., 1972. |
* Звезди във вековете, С., 1972. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 18:13, 1 август 2018
| Яко Доросиев | |
| деец на БКП | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Яко Доросиев в Общомедия | |
Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e български учител, деец на БКП.
Биография
Яко Доросиев е роден на 20 януари 1890 г. в гр. Копривщица в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в марксически кръжок, ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация.
През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.
Участва дейно в подготовката на Септемврийското въстание (1923). На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и терористична дейност.[1] Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и „Оборище“ в София.[2]
Източници
- Звезди във вековете, С., 1972.
Бележки
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 222.
- ↑ Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.