Елизабет Вителсбах: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени
Ред 26: Ред 26:
}}
}}


[[File:Stams-stift-gruft-meinhard-elisabeth.jpg|thumb|Статуя на Елизабет и Майнхард II]]
[[Файл:Stams-stift-gruft-meinhard-elisabeth.jpg|мини|Статуя на Елизабет и Майнхард II]]
'''Елизабет Вителсбах''' ({{lang-de|Elisabeth von Bayern}}, * около [[1227]] в [[Траусниц|замък Траусниц]], [[Ландсхут]], † [[9 октомври]] [[1273]] в замъка [[Грайфенбург|„Грайфенбург“]], [[Тирол]]) от династията [[Вителсбахи]] е [[кралица]] на [[Свещената Римска империя]] (септември 1246 – май 1254), [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (септември 1246 – май 1254) и [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (1250 – май 1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II]] херцог на [[Каринтия]], е [[граф]]иня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и [[Тирол]] (1259 – 1273).
'''Елизабет Вителсбах''' ({{lang-de|Elisabeth von Bayern}}, * около [[1227]] в [[Траусниц|замък Траусниц]], [[Ландсхут]], † [[9 октомври]] [[1273]] в замъка [[Грайфенбург|„Грайфенбург“]], [[Тирол]]) от династията [[Вителсбахи]] е [[кралица]] на [[Свещената Римска империя]] (септември 1246 – май 1254), [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (септември 1246 – май 1254) и [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (1250 – май 1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II]] херцог на [[Каринтия]], е [[граф]]иня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и [[Тирол]] (1259 – 1273).


==Ранен живот==
== Ранен живот ==
Елизабет е най-възрастната дъщеря на [[Ото II (Бавария)|Ото II Вителсбах]] (1206 – 1253), [[Херцогство Бавария|херцог на Бавария]], и [[Агнес фон Брауншвайг]] (1201 – 1267) от фамилията [[Велфи]].
Елизабет е най-възрастната дъщеря на [[Ото II (Бавария)|Ото II Вителсбах]] (1206 – 1253), [[Херцогство Бавария|херцог на Бавария]], и [[Агнес фон Брауншвайг]] (1201 – 1267) от фамилията [[Велфи]].


Баща ѝ е поддръжник на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването ѝ за престолонаследника на династията [[Хоенщауфен]] – [[Конрад IV]] (1228 – 1254). Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. във [[Фобург|Фобург на Дунав]] и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - [[Конрадин]] (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.
Баща ѝ е поддръжник на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването ѝ за престолонаследника на династията [[Хоенщауфен]] – [[Конрад IV]] (1228 – 1254). Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. във [[Фобург|Фобург на Дунав]] и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - [[Конрадин]] (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.


==Бракове и смърт==
== Бракове и смърт ==
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. След 8 години брак, съпругът ѝ крал Конрад IV умира от [[малария]] през 1254 г. [[Свещената Римска империя|Германската корона]] трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва син ѝ [[Конрадин]] от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. След 8 години брак, съпругът ѝ крал Конрад IV умира от [[малария]] през 1254 г. [[Свещената Римска империя|Германската корона]] трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва син ѝ [[Конрадин]] от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].


През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 г. по-младия от нея [[Майнхарт II]] (1228 – 1254) от род [[Майнхардини]], граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 г. и е погребан в същия манастир..<ref>Elke Goez: ''Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhards II. von Görz-Tirol.'' In: Karl-Heinz Rueß: ''Frauen der Staufer.'' 2006, S. 151–170, hier S. 157–158, ([http://www.mgh-bibliothek.de/dokumente/a/a139168.pdf Digitalisat (PDF;&nbsp;1,17&nbsp;MB)]).</ref>
През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 г. по-младия от нея [[Майнхарт II]] (1228 – 1254) от род [[Майнхардини]], граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 г. и е погребан в същия манастир.<ref>Elke Goez: ''Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhards II. von Görz-Tirol.'' In: Karl-Heinz Rueß: ''Frauen der Staufer.'' 2006, S. 151–170, hier S. 157–158, ([http://www.mgh-bibliothek.de/dokumente/a/a139168.pdf Digitalisat (PDF;&nbsp;1,17&nbsp;MB)]).</ref>


==Потомство==
== Потомство ==
Най-голямата и&#768; дъщеря, носеща името на майка си – [[Елизабета Тиролска|Елизабета]] (1262-1313), става съпруга на [[Албрехт I (Германия)|Алберт I Хабсбургски]], херцог на [[Херцогство Австрия|Австрия]] и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата и&#768; дъщеря – Агнес, е омъжена на [[Фридрих I (Майсен)|Фридрих I]], [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]]. Синът и&#768; [[Ото III (Каринтия)|Ото III]] става граф на Гориция и Тирол и херцог на [[Каринтия]], а друг неин син - [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих VI]], става крал на [[Бохемия]] (1307-1310) и [[Полша]].
Най-голямата ѝ дъщеря, носеща името на майка си – [[Елизабета Тиролска|Елизабета]] (1262-1313), става съпруга на [[Албрехт I (Германия)|Алберт I Хабсбургски]], херцог на [[Херцогство Австрия|Австрия]] и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата ѝ дъщеря – Агнес, е омъжена на [[Фридрих I (Майсен)|Фридрих I]], [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]]. Синът ѝ [[Ото III (Каринтия)|Ото III]] става граф на Гориция и Тирол и херцог на [[Каринтия]], а друг неин син - [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих VI]], става крал на [[Бохемия]] (1307-1310) и [[Полша]].


== Деца ==
== Деца ==
От първия брак с Конрад IV:
От първия брак с Конрад IV:
* [[Конрадин]] (1252 – 1268), херцог на Швабия, последният легитимен Хоенщафер.
* [[Конрадин]] (1252 – 1268), херцог на Швабия, последният легитимен Хоенщафер.


От втория брак с Майнхард II:
От втория брак с Майнхард II:


* Алберт II, граф на Тирол († 1292);
* Алберт II, граф на Тирол († 1292);
* Агнес († 14 май 1293), омъжва се 1286 за маркграф [[Фридрих I (Майсен)|Фридрих I фон Майсен]] (1257 – 1323)
* Агнес († 14 май 1293), омъжва се 1286 за маркграф [[Фридрих I (Майсен)|Фридрих I фон Майсен]] (1257 – 1323)
* [[Елизабета Тиролска]] (1262 – 1313), омъжва се 1276 г. за немския крал [[Албрехт I (Германия)|Албрехт I]] (1255 – 1308)
* [[Елизабета Тиролска]] (1262 – 1313), омъжва се 1276 г. за немския крал [[Албрехт I (Германия)|Албрехт I]] (1255 – 1308)
* [[Ото III (Каринтия)|Ото III]] (1265 – 1310), граф на Горица и Тирол, херцог на [[Каринтия]] и [[Карниола|Крайна]]
* [[Ото III (Каринтия)|Ото III]] (1265 – 1310), граф на Горица и Тирол, херцог на [[Каринтия]] и [[Карниола|Крайна]]
* [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих VI]] (1270 – 1335), херцог на Каринтия, херцог/маркграф на Крайна, граф на Тирол, от 1306 [[крал]] на [[Бохемия]] и титулиран крал на [[Полша]]
* [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих VI]] (1270 – 1335), херцог на Каринтия, херцог/маркграф на Крайна, граф на Тирол, от 1306 [[крал]] на [[Бохемия]] и титулиран крал на [[Полша]]
Ред 64: Ред 64:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commonscat|Elisabeth von Bayern (1227–1273)|Elisabeth of Bavaria}}
{{commonscat|Elisabeth von Bayern (1227–1273)|Elisabeth of Bavaria}}
*{{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/wittel/wittel1.html#EO2 |title= A listing of descendants of the Wittelsbach family |publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}}
* {{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/wittel/wittel1.html#EO2 |title= A listing of descendants of the Wittelsbach family |publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}}


[[Категория:Сицилиански кралици]]
[[Категория:Сицилиански кралици]]
[[Категория:Йерусалимски кралици‎]]
[[Категория:Йерусалимски кралици]]
[[Категория:Вителсбахи]]
[[Категория:Вителсбахи]]
[[Категория:Хоенщауфен]]
[[Категория:Хоенщауфен]]

Версия от 19:21, 22 септември 2018

Елизабет Вителсбах
кралица на Германия, Сицилия и Йерусалим
Лични данни
Родена
1227 г.
Починала
9 октомври 1273 г. (46 г.)
Погребана вцистерианския манастир Щамс в Тирол
Семейство
ДинастияВителсбахи
БащаОто II Вителсбах
МайкаАгнес фон Брауншвайг
БраковеКонрад IV
Майнхарт II
ПотомциКонрадин, Алберт II, Агнес, Елизабета Тиролска, Ото III, Хайнрих VI, Лудвиг
Елизабет Вителсбах в Общомедия
Статуя на Елизабет и Майнхард II

Елизабет Вителсбах (Шаблон:Lang-de, * около 1227 в замък Траусниц, Ландсхут, † 9 октомври 1273 в замъка „Грайфенбург“, Тирол) от династията Вителсбахи е кралица на Свещената Римска империя (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и Сицилия (1250 – май 1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II херцог на Каринтия, е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).

Ранен живот

Елизабет е най-възрастната дъщеря на Ото II Вителсбах (1206 – 1253), херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг (1201 – 1267) от фамилията Велфи.

Баща ѝ е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването ѝ за престолонаследника на династията Хоенщауфен – Конрад IV (1228 – 1254). Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. във Фобург на Дунав и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - Конрадин (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.

Бракове и смърт

Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. След 8 години брак, съпругът ѝ крал Конрад IV умира от малария през 1254 г. Германската корона трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва син ѝ Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия.

През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 г. по-младия от нея Майнхарт II (1228 – 1254) от род Майнхардини, граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 г. и е погребан в същия манастир.[1]

Потомство

Най-голямата ѝ дъщеря, носеща името на майка си – Елизабета (1262-1313), става съпруга на Алберт I Хабсбургски, херцог на Австрия и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата ѝ дъщеря – Агнес, е омъжена на Фридрих I, маркграф на Майсен. Синът ѝ Ото III става граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия, а друг неин син - Хайнрих VI, става крал на Бохемия (1307-1310) и Полша.

Деца

От първия брак с Конрад IV:

  • Конрадин (1252 – 1268), херцог на Швабия, последният легитимен Хоенщафер.

От втория брак с Майнхард II:

Източници

  1. ↑ Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhards II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß: Frauen der Staufer. 2006, S. 151–170, hier S. 157–158, (Digitalisat (PDF; 1,17 MB)).

Литература

  • Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhardts II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß: Frauen der Staufer (= Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst. Band 25). Gesellschaft für staufische Geschichte, Göppingen 2006, ISBN 3-929776-16-2, S. 151–170.
  • Marita A. Panzer: Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 11–21.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Elisabeth of Bavaria.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елизабет_Вителсбах&oldid=8735693“.