Иван Илиев (политик): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кабинет на Живков
м Премахване на Категория:Български комунисти, ползвайки HotCat
Ред 26: Ред 26:
}}
}}


'''Иван Стоянов Илиев''' е български икономист и политик от [[БКП]], заслужил деятел на науката.
'''Иван Стоянов Илиев''' е български икономист, политик от [[БКП]], заслужил деятел на науката.


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 24 януари 1925 г. в село [[Орешец (област Видин)|Орешец]], [[Видинска област]]. От 1944 г. е член на РМС, а от 1946 г. става член на БКП. Бил е инструктор и секретар на Околийския комитет на БКП в Белоградчик.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 228</ref>. През 1953 г. завършва Финансово-икономически факултет в [[Ленинград]]. В периода 1960 – 1977 г. е последователно заместник-ректор и [[ректор]] на [[УНСС|ВИИ „Карл Маркс“]]. От 1962 до 1966 е заместник-председател на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавния комитет за наука и технически прогрес]] и заместник-председател на Държавния комитет за планиране. От 1968 г. е доктор на икономическите науки и професор по икономика. Между 1968 и 1970 е заместник-министър по труда и работната заплата. От 1971 г. е завеждащ отдел “Планово-икономически“ в ЦК на БКП.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 487</ref> За известно време е част от личния кабинет на диктатора [[Тодор Живков]], в който обикновено работи по стопански въпроси.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 132}}</ref> През 1984 г. става член-кореспондент на [[БАН]] и академик.
Роден е на 24 януари 1925 г. в село [[Орешец (област Видин)|Орешец]], [[Видинска област]]. От 1944 г. е член на РМС, а през 1946 г. става член на БКП. Бил е инструктор и секретар на Околийския комитет на БКП в Белоградчик<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 228</ref>. През 1953 г. завършва финансово-икономически факултет в [[Ленинград]].


В периода 1960 – 1977 г. е последователно заместник-ректор и [[ректор]] на [[УНСС|ВИИ „Карл Маркс“]]. От 1968 г. е доктор на икономическите науки и професор по икономика. Избран е за член-кореспондент (1984) и академик на [[БАН]].
В периода 1973 – 1975 г. е заместник-председател на Министерския съвет, а по-късно – заместник-министър на народната просвета (1978 – 1985). Между 1985 и 1987 г. е председател на Държавната планова комисия и отново заместник-председател на Министерския съвет (1986). От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Между 1988 и 1991 г. е член на Централната финансово-ревизионна комисия на БКП и научен секретар и заместник-председател на БАН<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 308, ISBN 954-528-790-X</ref>. След 1991 г. излиза в пенсия. Награждаван е с орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“.

От 1962 до 1966 г. е заместник-председател на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавния комитет за наука и технически прогрес]] и заместник-председател на Държавния комитет за планиране. Между 1968 и 1970 е заместник-министър по труда и работната заплата. От 1971 г. е завеждащ отдел “Планово-икономически“ в ЦК на БКП<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 487</ref>. За известно време е в личния кабинет на лидера [[Тодор Живков]], в който обикновено работи по стопански въпроси<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 132}}</ref>.

В периода 1973 – 1975 г. е заместник-председател на Министерския съвет, а по-късно – заместник-министър на народната просвета (1978 – 1985). Между 1985 и 1987 г. е председател на Държавната планова комисия и отново заместник-председател на Министерския съвет (1986).

От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Между 1988 и 1991 г. е член на Централната финансово-ревизионна комисия на БКП и научен секретар и заместник-председател на БАН<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 308, ISBN 954-528-790-X</ref>. След 1991 г. излиза в пенсия. Награждаван е с орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 45: Ред 51:
{{СОРТКАТ:Илиев, Иван}}
{{СОРТКАТ:Илиев, Иван}}
[[Категория:Български политици (1945 – 1989)]]
[[Категория:Български политици (1945 – 1989)]]
[[Категория:Български комунисти]]
[[Категория:Български икономисти]]
[[Категория:Вицепремиери на България]]
[[Категория:Вицепремиери на България]]
[[Категория:Български икономисти]]
[[Категория:Преподаватели в УНСС]]
[[Категория:Преподаватели в УНСС]]
[[Категория:Ректори на УНСС]]
[[Категория:Ректори на УНСС]]

Версия от 07:56, 20 октомври 2018

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Илиев.

Иван Илиев
български политик
Роден
Починал
Политика
ПартияБКП
III НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
депутат

Иван Стоянов Илиев е български икономист, политик от БКП, заслужил деятел на науката.

Биография

Роден е на 24 януари 1925 г. в село Орешец, Видинска област. От 1944 г. е член на РМС, а през 1946 г. става член на БКП. Бил е инструктор и секретар на Околийския комитет на БКП в Белоградчик[1]. През 1953 г. завършва финансово-икономически факултет в Ленинград.

В периода 1960 – 1977 г. е последователно заместник-ректор и ректор на ВИИ „Карл Маркс“. От 1968 г. е доктор на икономическите науки и професор по икономика. Избран е за член-кореспондент (1984) и академик на БАН.

От 1962 до 1966 г. е заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес и заместник-председател на Държавния комитет за планиране. Между 1968 и 1970 е заместник-министър по труда и работната заплата. От 1971 г. е завеждащ отдел “Планово-икономически“ в ЦК на БКП[2]. За известно време е в личния кабинет на лидера Тодор Живков, в който обикновено работи по стопански въпроси[3].

В периода 1973 – 1975 г. е заместник-председател на Министерския съвет, а по-късно – заместник-министър на народната просвета (1978 – 1985). Между 1985 и 1987 г. е председател на Държавната планова комисия и отново заместник-председател на Министерския съвет (1986).

От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Между 1988 и 1991 г. е член на Централната финансово-ревизионна комисия на БКП и научен секретар и заместник-председател на БАН[4]. След 1991 г. излиза в пенсия. Награждаван е с орден „Георги Димитров“.

Източници

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 228
  2. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 487
  3. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 132.
  4. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 308, ISBN 954-528-790-X
Сава Дълбоков председател на държавен комитет за планиране (19 януари 1973 – 15 април 1975) Кирил Зарев
Станиш Бонев председател на държавен комитет за планиране (18 октомври 1985 – 19 август 1987) Стоян Овчаров