Иван Илиев (политик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кабинет на Живков |
м Премахване на Категория:Български комунисти, ползвайки HotCat |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
'''Иван Стоянов Илиев''' е български икономист |
'''Иван Стоянов Илиев''' е български икономист, политик от [[БКП]], заслужил деятел на науката. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 24 януари 1925 г. в село [[Орешец (област Видин)|Орешец]], [[Видинска област]]. От 1944 г. е член на РМС, а |
Роден е на 24 януари 1925 г. в село [[Орешец (област Видин)|Орешец]], [[Видинска област]]. От 1944 г. е член на РМС, а през 1946 г. става член на БКП. Бил е инструктор и секретар на Околийския комитет на БКП в Белоградчик<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 228</ref>. През 1953 г. завършва финансово-икономически факултет в [[Ленинград]]. |
||
В периода 1960 – 1977 г. е последователно заместник-ректор и [[ректор]] на [[УНСС|ВИИ „Карл Маркс“]]. От 1968 г. е доктор на икономическите науки и професор по икономика. Избран е за член-кореспондент (1984) и академик на [[БАН]]. |
|||
| ⚫ | |||
От 1962 до 1966 г. е заместник-председател на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавния комитет за наука и технически прогрес]] и заместник-председател на Държавния комитет за планиране. Между 1968 и 1970 е заместник-министър по труда и работната заплата. От 1971 г. е завеждащ отдел “Планово-икономически“ в ЦК на БКП<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 487</ref>. За известно време е в личния кабинет на лидера [[Тодор Живков]], в който обикновено работи по стопански въпроси<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 132}}</ref>. |
|||
В периода 1973 – 1975 г. е заместник-председател на Министерския съвет, а по-късно – заместник-министър на народната просвета (1978 – 1985). Между 1985 и 1987 г. е председател на Държавната планова комисия и отново заместник-председател на Министерския съвет (1986). |
|||
| ⚫ | От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Между 1988 и 1991 г. е член на Централната финансово-ревизионна комисия на БКП и научен секретар и заместник-председател на БАН<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 308, ISBN 954-528-790-X</ref>. След 1991 г. излиза в пенсия. Награждаван е с орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 45: | Ред 51: | ||
{{СОРТКАТ:Илиев, Иван}} |
{{СОРТКАТ:Илиев, Иван}} |
||
[[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] |
[[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Български икономисти]] |
|||
[[Категория:Вицепремиери на България]] |
[[Категория:Вицепремиери на България]] |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Преподаватели в УНСС]] |
[[Категория:Преподаватели в УНСС]] |
||
[[Категория:Ректори на УНСС]] |
[[Категория:Ректори на УНСС]] |
||
Версия от 07:56, 20 октомври 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Илиев.
| Иван Илиев | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 октомври 2017 г.
|
| Политика | |
| Партия | БКП |
| III НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
| депутат | |
Иван Стоянов Илиев е български икономист, политик от БКП, заслужил деятел на науката.
Биография
Роден е на 24 януари 1925 г. в село Орешец, Видинска област. От 1944 г. е член на РМС, а през 1946 г. става член на БКП. Бил е инструктор и секретар на Околийския комитет на БКП в Белоградчик[1]. През 1953 г. завършва финансово-икономически факултет в Ленинград.
В периода 1960 – 1977 г. е последователно заместник-ректор и ректор на ВИИ „Карл Маркс“. От 1968 г. е доктор на икономическите науки и професор по икономика. Избран е за член-кореспондент (1984) и академик на БАН.
От 1962 до 1966 г. е заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес и заместник-председател на Държавния комитет за планиране. Между 1968 и 1970 е заместник-министър по труда и работната заплата. От 1971 г. е завеждащ отдел “Планово-икономически“ в ЦК на БКП[2]. За известно време е в личния кабинет на лидера Тодор Живков, в който обикновено работи по стопански въпроси[3].
В периода 1973 – 1975 г. е заместник-председател на Министерския съвет, а по-късно – заместник-министър на народната просвета (1978 – 1985). Между 1985 и 1987 г. е председател на Държавната планова комисия и отново заместник-председател на Министерския съвет (1986).
От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Между 1988 и 1991 г. е член на Централната финансово-ревизионна комисия на БКП и научен секретар и заместник-председател на БАН[4]. След 1991 г. излиза в пенсия. Награждаван е с орден „Георги Димитров“.
Източници
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 228
- ↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 487
- ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 132.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 308, ISBN 954-528-790-X
|
