Лука Перфанов: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Биография: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
м интервал; козметични промени
Ред 17: Ред 17:
}}
}}


'''Лука Пеев (Пейов<ref name="ПЛ">{{cite book |title= Периодика и литература : Поредица от изследвания за литературата в българския периодичен печат : Т. 4 : Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични издания (1911-1917) |last= Чернокожев |first=Вихрен, Пенка Ватова, Юлия Обретенова, редактори |authorlink= |coauthors= |year= 1995 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location= София |isbn=954-430-304-9 |pages= 624 |url= |accessdate=}}</ref>) Перфанов''' е български учител, художник, член на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Лука Пеев (Пейов<ref name="ПЛ">{{cite book |title= Периодика и литература: Поредица от изследвания за литературата в българския периодичен печат: Т. 4: Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични издания (1911-1917) |last= Чернокожев |first=Вихрен, Пенка Ватова, Юлия Обретенова, редактори |authorlink= |coauthors= |year= 1995 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location= София |isbn=954-430-304-9 |pages= 624 |url= |accessdate=}}</ref>) Перфанов''' е български учител, художник, член на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].


==Биография==
== Биография ==
Перфанов е роден на 2 юли 1882 година в [[Панагюрище]], [[Източна Румелия]].<ref name="ПЛ"/> В 1896 година постъпва в [[Национална художествена академия|Държавното рисувално училище]] и в 1902 година завършва в класа на [[Ярослав Вешин]]. Специализира в Прага и Берлин. Сред първите членове е на дружество „Съвременно изкуство”.
Перфанов е роден на 2 юли 1882 година в [[Панагюрище]], [[Източна Румелия]].<ref name="ПЛ"/> В 1896 година постъпва в [[Национална художествена академия|Държавното рисувално училище]] и в 1902 година завършва в класа на [[Ярослав Вешин]]. Специализира в Прага и Берлин. Сред първите членове е на дружество „Съвременно изкуство”.


От 1905 година работи като учител по рисуване [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]], където се включва в дейността на ВМОРО. В 1906 година е арестуван при [[Мацанова афера|Мацановата афера]]. Осъден е на 101 години затвор, но е освободен след идването на младотурците на власт в 1908 година.<ref>[[Македоно-одрински преглед]], година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, [http://lib.sudigital.org/record/18709/files/SUDGTL-MAGAZ-2011-118.pdf стр. 489].</ref> През октомври 1910 година по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] е тормозен от властите.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.</ref>
От 1905 година работи като учител по рисуване [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]], където се включва в дейността на ВМОРО. В 1906 година е арестуван при [[Мацанова афера|Мацановата афера]]. Осъден е на 101 години затвор, но е освободен след идването на младотурците на власт в 1908 година.<ref>[[Македоно-одрински преглед]], година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, [http://lib.sudigital.org/record/18709/files/SUDGTL-MAGAZ-2011-118.pdf стр. 489].</ref> През октомври 1910 година по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] е тормозен от властите.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.</ref>


След това се връща в България. Работи като учител в [[Лом]], [[Шумен]], [[София]]. Урежда няколко самостоятелни изложби.<ref>[http://www.mhg.bg/en/collection/itemlist/category/88-luka-perfanov.html Малка художествена галерия]</ref> Сред творбите му са „Боят при Едикуле“ (1917), „Оборище“, „Пролет“, „Кошничарка“ (1921), „Портрет“ (1921), „Самичка“ (1921), „Почивка на миньор“ (1921), „О, майко моя“ (1933), „Хайде, боже, помози“ (1934), „Овчарка“ (1940).<ref>[http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=645 ArtPrice.bg]</ref> Днес по-голяма част от творбите му са предимно в частни колекции.
След това се връща в България. Работи като учител в [[Лом]], [[Шумен]], [[София]]. Урежда няколко самостоятелни изложби.<ref>[http://www.mhg.bg/en/collection/itemlist/category/88-luka-perfanov.html Малка художествена галерия]</ref> Сред творбите му са „Боят при Едикуле“ (1917), „Оборище“, „Пролет“, „Кошничарка“ (1921), „Портрет“ (1921), „Самичка“ (1921), „Почивка на миньор“ (1921), „О, майко моя“ (1933), „Хайде, боже, помози“ (1934), „Овчарка“ (1940).<ref>[http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=645 ArtPrice.bg]</ref> Днес по-голяма част от творбите му са предимно в частни колекции.
Ред 35: Ред 35:




==Бележки==
== Бележки ==
<references/>
<references/>


Версия от 01:43, 29 октомври 2018

Лука Перфанов
български художник
Портретна снимка на Лука Перфанов. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Лука Перфанов. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
Семейство
Подпис
Лука Перфанов в Общомедия

Лука Пеев (Пейов[1]) Перфанов е български учител, художник, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Перфанов е роден на 2 юли 1882 година в Панагюрище, Източна Румелия.[1] В 1896 година постъпва в Държавното рисувално училище и в 1902 година завършва в класа на Ярослав Вешин. Специализира в Прага и Берлин. Сред първите членове е на дружество „Съвременно изкуство”.

От 1905 година работи като учител по рисуване българската гимназия в Солун, където се включва в дейността на ВМОРО. В 1906 година е арестуван при Мацановата афера. Осъден е на 101 години затвор, но е освободен след идването на младотурците на власт в 1908 година.[2] През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[3]

След това се връща в България. Работи като учител в Лом, Шумен, София. Урежда няколко самостоятелни изложби.[4] Сред творбите му са „Боят при Едикуле“ (1917), „Оборище“, „Пролет“, „Кошничарка“ (1921), „Портрет“ (1921), „Самичка“ (1921), „Почивка на миньор“ (1921), „О, майко моя“ (1933), „Хайде, боже, помози“ (1934), „Овчарка“ (1940).[5] Днес по-голяма част от творбите му са предимно в частни колекции.

Умира на 17 септември 1940 година в София.[1]

  • „Четящи“, маслени бои, платно, 1923 г.
    „Четящи“, маслени бои, платно, 1923 г.
  • „Пейзаж“, маслени бои, платно
    „Пейзаж“, маслени бои, платно
  • „На кафе“, маслени бои, платно, 1925 г.
    „На кафе“, маслени бои, платно, 1925 г.


Бележки

  1. ↑ а б в Чернокожев, Вихрен, Пенка Ватова, Юлия Обретенова, редактори. Периодика и литература: Поредица от изследвания за литературата в българския периодичен печат: Т. 4: Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични издания (1911-1917). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995. ISBN 954-430-304-9. с. 624.
  2. ↑ Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  3. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  4. ↑ Малка художествена галерия
  5. ↑ ArtPrice.bg
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лука_Перфанов&oldid=8825800“.