Разлика между версии на „Топли дол“

Направо към навигацията Направо към търсенето
49 байта изтрити ,  преди 2 години
м
интервал; козметични промени
м
м (интервал; козметични промени)
Топли дол се намира във високопланински район в крайния северозападен дял на разделената от българо-сръбската граница област [[Краище (област)|Краище]]. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Надморската му височина при църквата е 1200 метра, в миналото отделни къщи на селото са се намирали и на височина от 1500 метра.<ref name="Захариев">Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 286-291.</ref>.
 
Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали - Стамболийска, Чипи&#768;ловаЧипѝлова, Велкова, Карда&#768;новаКарда̀нова, Самарджи&#768;инциСамарджѝинци, Мута&#768;виниМута̀вини, Дунгерци, Никодимови, Да&#768;нчиниДа̀нчини, Пеши&#768;чавиПешѝчави, Бе&#768;рковиБѐркови, Лазарови (Весини), Дога&#768;новчаньеДога̀новчанье, Нико&#768;лчиниНико̀лчини и Куми&#768;чиниКумѝчини.<ref name="Захариев" /> Някои от тези махали днес са обезлюдени.
== История ==
В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от [[1576]] година.<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.</ref>
 
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]] и влиза в състава на [[Божица|Божичката]] община.<ref name="Димитров">Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.</ref> Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от [[1878]] година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река [[Българска Морава]], остават в Сърбия.<ref name="Захариев" /> Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - [[Топли до]], чиито жители са със сръбско самосъзнание.
 
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] в селото е открито училище. В [[1884]] година е построена местната църква „Св. Георги“ на мястото на стар християнски храм.<ref name="Младенов">Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.</ref>
По силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] година, през ноември [[1920]] година селото е включено в пределите на [[КСХС|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. В [[1932]] година е построена нова училищна сграда.<ref name="Младенов" />
 
През [[1941]]-[[1944]] година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След [[1944]] година е в границите на [[Югославия]] и наследилата я след разпада и&#768;ѝ Сърбия. В [[1965]] година Топли дол е включен в състава на община [[Власина Округлица]], а през [[1975]] г. - към община Сурдулица.<ref name="Младенов" />
 
== Население след 1878 г. ==
* 1880 - 601<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
* 1900 - 729<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
* 2002 - 122
 
=== Етнически състав ===
(2002)
 
* 69 (56.55%) - [[българи]]
* 46 (37.70%) - [[сърби]]
* 1 (0.81%) - [[македонци]]
* 2 (1.63%) - непознати
 
== Личности ==
* Милан Стоименов Топлодолски, деец на бежанците от Западните покрайнини, преди 1944 г.
 
== Бележки ==
<references />
{{Община Сурдулица}}
{{сърбия-мъниче}}
 
[[Категория:Села в община Сурдулица]]
[[Категория:Села в Западните покрайнини]]
{{сърбия-мъниче}}

Навигация