Розе Ауслендер: Разлика между версии
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 17: | Ред 17: | ||
| повлиян = |
| повлиян = |
||
| повлиял = |
| повлиял = |
||
| брак = Игнац Ауслендер (1923 |
| брак = Игнац Ауслендер (1923 – 1931) |
||
| деца = |
| деца = |
||
| подпис = Signature of Rose Auslaender.jpg |
| подпис = Signature of Rose Auslaender.jpg |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[ |
[[Файл:Rose_Ausländer_(1914).jpg|мини|150px|Розе Ауслендер ([[1914]])]] |
||
Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на [[евреи|еврейската]] традиция. Розе следва [[литературознание]] и [[философия]] в [[Черновицки университет|Черновицкия университет]], а в [[1921]] г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в [[САЩ]], където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В [[1926]] г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски. |
Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на [[евреи|еврейската]] традиция. Розе следва [[литературознание]] и [[философия]] в [[Черновицки университет|Черновицкия университет]], а в [[1921]] г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в [[САЩ]], където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В [[1926]] г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски. |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер ''„Небесната дъга“'' (1939). През [[Втората световна война]] градът е окупиран и поетесата прекарва две години в [[гето]]то и още една година се укрива, за да избегне депортирането в [[концлагер]]. В гетото на Чернивци се запознава с поета [[Паул Целан]], под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от [[експресионизъм|експресионистичния]] си звукопис. |
В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер ''„Небесната дъга“'' (1939). През [[Втората световна война]] градът е окупиран и поетесата прекарва две години в [[гето]]то и още една година се укрива, за да избегне депортирането в [[концлагер]]. В гетото на Чернивци се запознава с поета [[Паул Целан]], под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от [[експресионизъм|експресионистичния]] си звукопис. |
||
[[ |
[[Файл:Rose Ausländer 1918.jpg|мини|160px|ляво|Розе Ауслендер ([[1918]])]] |
||
През [[1946]] г. Розе Ауслендер заминава за [[Ню Йорк]], където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията. |
През [[1946]] г. Розе Ауслендер заминава за [[Ню Йорк]], където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията. |
||
Първата следвоенна книга на поетесата ''„Сляпо лято“'' (1965) излиза във [[Виена]] и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във [[Германия|ФРГ]], пътува много, преди всичко в [[Италия]], където открива своя нова „духовна родина“. |
Първата следвоенна книга на поетесата ''„Сляпо лято“'' (1965) излиза във [[Виена]] и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във [[Германия|ФРГ]], пътува много, преди всичко в [[Италия]], където открива своя нова „духовна родина“. |
||
[[ |
[[Файл:Former Franz-Joseph University in Chernovci.jpg|мини|140px|Старият университет в Чернивци]] |
||
Последните две десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в [[Дюселдорф]], тежко болна от [[артрит]] и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише. |
Последните две десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в [[Дюселдорф]], тежко болна от [[артрит]] и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише. |
||
Ред 59: | Ред 59: | ||
* ''Aschensommer. Ausgewählte Gedichte'', 1978 |
* ''Aschensommer. Ausgewählte Gedichte'', 1978 |
||
* ''Im Atemhaus wohnen'', Gedichte, 1980 |
* ''Im Atemhaus wohnen'', Gedichte, 1980 |
||
[[ |
[[Файл:Rose Ausländer, Noch ist Raum 1976.jpg|мини|160px|''„Има още пространство“'' ([[1976]])]] |
||
* ''Einverständnis'', Gedichte, 1980 |
* ''Einverständnis'', Gedichte, 1980 |
||
* ''Nacht'', Gedichte, 1981 |
* ''Nacht'', Gedichte, 1981 |
||
Ред 80: | Ред 80: | ||
* ''Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten'', 1989 |
* ''Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten'', 1989 |
||
* ''Sieben neue Tage'', Gedichte und Prosa, 1990 |
* ''Sieben neue Tage'', Gedichte und Prosa, 1990 |
||
[[ |
[[Файл:Rose Auslaender, Gedichte 2001.jpg|мини|160px|''„Стихотворения“''</br> ([[2001]])]] |
||
* ''Treffpunkt der Winde'', Gedichte, 1991 |
* ''Treffpunkt der Winde'', Gedichte, 1991 |
||
* ''Hinter allen Worten'', Gedichte, 1992 |
* ''Hinter allen Worten'', Gedichte, 1992 |
Версия от 21:17, 18 ноември 2018
Розе Ауслендер Rose Ausländer | |
RoseA.jpg Розе Ауслендер (1931) | |
Родена | 11 май 1901 г. |
---|---|
Починала | 3 януари 1988 г. |
Националност | Австрия |
Активен период | 1921-1986 |
Направление | експресионизъм нова вещественост |
Съпруг | Игнац Ауслендер (1923 – 1931) |
Подпис | |
Розе Ауслендер в Общомедия |
Розе Ауслендер (Шаблон:Lang-de) всъщност Розали Беатрис Шерцер (Rosalie Beatrice Scherzer) е смятана за австрийска поетеса, родена в Чернивци, Буковина (Украйна) в семейството на юрист.
Биография
Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на еврейската традиция. Розе следва литературознание и философия в Черновицкия университет, а в 1921 г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в САЩ, където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В 1926 г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.
Творчество
В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер „Небесната дъга“ (1939). През Втората световна война градът е окупиран и поетесата прекарва две години в гетото и още една година се укрива, за да избегне депортирането в концлагер. В гетото на Чернивци се запознава с поета Паул Целан, под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от експресионистичния си звукопис.
През 1946 г. Розе Ауслендер заминава за Ню Йорк, където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.
Първата следвоенна книга на поетесата „Сляпо лято“ (1965) излиза във Виена и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във ФРГ, пътува много, преди всичко в Италия, където открива своя нова „духовна родина“.
Последните две десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в Дюселдорф, тежко болна от артрит и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.
Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната „Майчина земя“ [1] (1978) и претърпялата много издания „Броя звездите на своите думи“ (1983).
От 1978 г. поетесата е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.
Библиография
- Der Regenbogen, Gedichte, 1939
- Blinder Sommer, Gedichte, 1965
- Inventar, Gedichte, 1972
- Ohne Visum, Gedichte und kleine Prosa, 1974
- 36 Gerechte, Gedichte, 1975
- Andere Zeichen, Gedichte, 1975
- Gesammelte Gedichte, Gedichte, 1976
- Noch ist Raum, Gedichte, 1976
- Doppelspiel, Gedichte, 1977
- Es ist alles anders, Gedichte, 1977
- Mutterland, Gedichte, 1978
- Es bleibt noch viel zu sagen, Gedichte, 1978
- Aschensommer. Ausgewählte Gedichte, 1978
- Im Atemhaus wohnen, Gedichte, 1980
- Einverständnis, Gedichte, 1980
- Nacht, Gedichte, 1981
- Einen Drachen reiten, Gedichte, 1981
- Mein Atem heißt jetzt, Gedichte, 1981
- Mein Venedigt versinkt nicht, Gedichte, 1982
- Mutterland Einverständnis, Gedichte, 1982
- Südlich wartet ein wärmendes Land, Gedichte, 1982
- Ich zähl die Sterne meiner Worte, Gedichte, 1983
- So sicher atmet nur der Tod, Gedichte, 1983
- Gesammelte Werke in sieben Bänden und einem Nachtragsband, 1984
- Festtag in Manhattan, Gedichte, 1985
- Ich spiele noch, Neue Gedichte, 1987
- Freundschaft mit der Mondin, Gedichte, 1987
- Der Traum hat / offene Augen. Gedichte 1965-1978, 1987
- Aber vergiss nicht / es gibt ja das Licht!, Gedichte, 1987
- Посмъртни издания
- Einst war ich Scheherezade, Gedichte, 1988
- Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten, 1989
- Sieben neue Tage, Gedichte und Prosa, 1990
- Treffpunkt der Winde, Gedichte, 1991
- Hinter allen Worten, Gedichte, 1992
- Wir wohnen in Babylon, Gedichte, 1992
- Gelassen atmet der Tag, Gedichte, 1992
- Wir pflanzen Zedern, Gedichte, 1992
- Die Musik ist zerbrochen, Gedichte, 1993
- Wir ziehen mit den dunklen Flüssen, Gedichte, 1993
- Brief aus Rosen, Gedichte, 1994
- Sanduhrschritt, Gedichte, 1994
- Und nenne dich Glück, Gedichte, 1994
- Denn wo ist Heimat?, Gedichte, 1994
- The Forbidden Tree, Englische Gedichte, 1995
- Gedichte, 2001
Награди и отличия
- 1966: Silberner Heinetaler des Verlages Hoffmann und Campe
- 1967: „Награда Дросте“ на град Меерсбург
- 1977: „Награда Ида Демел“
- 1977: „Награда Андреас Грифиус“
- 1978: Ehrengabe des Kulturkreises der Deutschen Wirtschaft im BDI
- 1980: „Медал Розвита“ на град Бад Гандерсхайм der Stadt Bad Gandersheim
- 1984: Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства
- 1984: Голям Федерален орден за заслуги
- 1986: „Евангелистка награда за книга“
Бележки
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Розе Ауслендер
- Поезия от Розе Ауслендер, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Rose Ausländer Biographie
- ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Розе Ауслендер чете свои стихове
- ((de)) Розе Ауслендер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Розе Ауслендер в Lyrik Gedichte Poesie
- ((de)) Розе Ауслендер в Liebeslyrik deutscher Dichterinnen
|