Георги Вълков (инженер): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 40: | Ред 40: | ||
{{СОРТКАТ:Вълков, Георги}} |
{{СОРТКАТ:Вълков, Георги}} |
||
[[Категория:Български инженери]] |
[[Категория:Български инженери]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Радиоинженери]] |
||
[[Категория:Добруджански българи]] |
[[Категория:Добруджански българи]] |
||
[[Категория:Родени в Тулча]] |
[[Категория:Родени в Тулча]] |
Версия от 21:04, 24 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Вълков.
Георги Вълков | |
български инженер | |
Роден |
1902 г.
|
---|---|
Техника | |
Област | Радиотехника |
Георги Драгомиров Вълков е български инженер и конструктор.
Биография
Георги Вълков е роден през 1902 г. в гр. Тулча, Румъния. През 1910 г. семейството се преселва в София. Завършва техникум по електротехника и висше образование със специалност инженер в Германия.
Постъпва в Българската армия. Служи като инженер в I-а инженерна дружина, София (1928) и радиоинженер от електро-механичното отделение на Държавната военна фабрика, София (1932). Разработва късовълнова носима радиостанция за нуждите на Българската армия. Произведена е от Инженерния отдел на Държавната военна фабрика и е приета на въоръжение през 1927 г. под името БРК-1 „Цар Борис III“. Тя е първата тактическа радиостанция българско производство. Използва са в три модификации от 1927 г., 1932 г. и 1937 г. Под негово ръководство е разработена и приета на въоръжение през 1938 г. и радиостанцията БРК-8 „Княз Симеон Търновски“, модифицирана през 1941 г. И двете работят в честотния диапазон 1500-3 000 khz.
Колектив ръководен от инж. Георги Вълков разработва прототип на 60 ватов радиопредавател за нуждите на създаващото се Радио София. Произведен е от Държавната военна фабрика и на 30 ноември 1930 г. за пръв път в ефира прозвучава Ало, ало, тук е радио София. С предавателя излъчва кооперация „Родно радио“.
От 1942 г. е представител на „Филипс“ за България. Мобилизиран е през октомври 1944 г. за участие във войната срещу Германия Предполага се, че работи във военен завод в Красноярск, СССР.
Литература
- Млеченков, М. Радиоподеленията и радиостанциите на Българската войска от 1912 до 1955 г. Изд. на Русенкия университет „Ангел Кънчев“, Рс., 2001, 23.
- Баева, И. и др. История на съобщенията в Българи. С. 1997.