Аврам Гачев: Разлика между версии
м цифри --> букви за месец |
м интервал |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет= AvramGatchev_1928.jpg |
| портрет= AvramGatchev_1928.jpg |
||
| описание = български политик |
| описание = български политик |
||
| роден-място = [[Габрово]], днес [[България]] |
| роден-място = [[Габрово]], днес [[България]] |
||
| починал-място = [[Пловдив]], [[България]] |
| починал-място = [[Пловдив]], [[България]] |
||
| още= |
| още= |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в [[Габрово]] на [[28 март]] [[1871]] г. Неговият баща Петко Гачев е сподвижник на водача на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в Габрово [[Цанко Дюстабанов]], след Освобождението три пъти е избиран за кмет на Габрово. Завършва търговска гимназия в [[Свищов]], където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е [[Ана Маймункова]], за която той става първи учител по [[социализъм]]. |
Роден е в [[Габрово]] на [[28 март]] [[1871]] г. Неговият баща Петко Гачев е сподвижник на водача на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в Габрово [[Цанко Дюстабанов]], след Освобождението три пъти е избиран за кмет на Габрово. Завършва търговска гимназия в [[Свищов]], където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е [[Ана Маймункова]], за която той става първи учител по [[социализъм]]. |
||
Съпругата му Славка ([[1878]]-[[1965]]) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и [[Веса Гачева|Веса]]. |
Съпругата му Славка ([[1878]]-[[1965]]) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и [[Веса Гачева|Веса]]. |
||
Уволняван често от различните длъжности, които заема в държавния апарат и частни фирми, той е принуден да се мести от град на град – Габрово, [[Хасково]], [[Севлиево]], [[Добрич]], [[Балчик]]. В 1913 година Гачев със семейството си се установява окончателно във [[Варна]]. |
Уволняван често от различните длъжности, които заема в държавния апарат и частни фирми, той е принуден да се мести от град на град – Габрово, [[Хасково]], [[Севлиево]], [[Добрич]], [[Балчик]]. В 1913 година Гачев със семейството си се установява окончателно във [[Варна]]. |
||
В периода [[1927]]-[[1940]] г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда. |
В периода [[1927]]-[[1940]] г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда. |
||
През 1940 г. е избран за народен представител на XXV Обикновено народно събрание от Варна. |
През 1940 г. е избран за народен представител на XXV Обикновено народно събрание от Варна. |
||
Участва в спасяването на евреите в България.<ref>Мутафов, Владимир. Царят Обединител и спасяването на евреите в обединена България. // Media Times Review, април 2004 г., посетен на 14 март 2011 г. <[http://www.mediatimesreview.com/april04/jewish.php http://www.mediatimesreview.com/april04/jewish.php]></ref> |
Участва в спасяването на евреите в България.<ref>Мутафов, Владимир. Царят Обединител и спасяването на евреите в обединена България. // Media Times Review, април 2004 г., посетен на 14 март 2011 г. <[http://www.mediatimesreview.com/april04/jewish.php http://www.mediatimesreview.com/april04/jewish.php]></ref> |
||
След касиране на работническите депутати през [[1941]] г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер [[Гонда вода (лагер)|Гонда Вода]], Асеновградско, където се разболява и на [[9 октомври]] умира в пловдивска болница. |
След касиране на работническите депутати през [[1941]] г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер [[Гонда вода (лагер)|Гонда Вода]], Асеновградско, където се разболява и на [[9 октомври]] умира в пловдивска болница. |
||
Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в [[Морска градина (Варна)|Морската градина]] на [[Варна]]. Между [[1960]] и [[1990]] г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до [[Железопътна гара Варна|ЖП гарата]] (сега ул. „Цар Симеон I“) носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ (сега „Сливница“) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово. |
Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в [[Морска градина (Варна)|Морската градина]] на [[Варна]]. Между [[1960]] и [[1990]] г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до [[Железопътна гара Варна|ЖП гарата]] (сега ул. „Цар Симеон I“) носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ (сега „Сливница“) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово. |
||
Версия от 15:16, 2 декември 2018
| Аврам Гачев | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1941 г.
|
| Народен представител в: XXV ОНС | |
Аврам Петков Гачев е български политик, местен деец на Българската работническа социалдемократическа партия, по-късно на Работническата партия.
Биография
Роден е в Габрово на 28 март 1871 г. Неговият баща Петко Гачев е сподвижник на водача на Априлското въстание в Габрово Цанко Дюстабанов, след Освобождението три пъти е избиран за кмет на Габрово. Завършва търговска гимназия в Свищов, където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е Ана Маймункова, за която той става първи учител по социализъм.
Съпругата му Славка (1878-1965) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и Веса.
Уволняван често от различните длъжности, които заема в държавния апарат и частни фирми, той е принуден да се мести от град на град – Габрово, Хасково, Севлиево, Добрич, Балчик. В 1913 година Гачев със семейството си се установява окончателно във Варна.
В периода 1927-1940 г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда.
През 1940 г. е избран за народен представител на XXV Обикновено народно събрание от Варна.
Участва в спасяването на евреите в България.[1]
След касиране на работническите депутати през 1941 г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер Гонда Вода, Асеновградско, където се разболява и на 9 октомври умира в пловдивска болница.
Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в Морската градина на Варна. Между 1960 и 1990 г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до ЖП гарата (сега ул. „Цар Симеон I“) носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ (сега „Сливница“) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово.
Архивни материали
Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев.
Бележки
- ↑ Мутафов, Владимир. Царят Обединител и спасяването на евреите в обединена България. // Media Times Review, април 2004 г., посетен на 14 март 2011 г. <http://www.mediatimesreview.com/april04/jewish.php>
Източници
- Чакъров, Никола и др. (съст.). Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Партиздат, С., 1973, стр. 108.