Венко Колев: Разлика между версии
Некоректно цитиране на източници. URL към сайт на организацията вместо към конкретния текст. |
Корекции в цитираните източници и външните препратки. |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
През 1946 г. завършва [[НХА|Художествената академия в София]], специалност ”Керамика” с отличие, в класа на [[Стоян Райнов|проф. Стоян Райнов]], а три години по-късно (1949 г.) завършва и специалност [[скулптура|”Скулптура”]] при [[Марко Марков|проф. Марко Марков]]. |
През 1946 г. завършва [[НХА|Художествената академия в София]], специалност ”Керамика” с отличие, в класа на [[Стоян Райнов|проф. Стоян Райнов]], а три години по-късно (1949 г.) завършва и специалност [[скулптура|”Скулптура”]] при [[Марко Марков|проф. Марко Марков]]. |
||
През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. - [[доцент]], а от 1972 г. е [[професор]] по керамика във [[НХА|ВИИИ ” Николай Павлович”]], София.<br> |
През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. - [[доцент]], а от 1972 г. е [[професор]] по керамика във [[НХА|ВИИИ ” Николай Павлович”]], София.<ref name="СБХ">Характеристика предложение за Народен художник от секр.на СБХ, з.х. К. Тасева, Архив СБХ</ref><br> |
||
От 1947 г. е член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници (СБХ)]]. |
От 1947 г. е член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници (СБХ)]]. |
||
През 1958 г. има първа самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с [[Марин Върбанов]] в Прага, Чехословакия. През 1966 - 1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина. Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.<br> |
През 1958 г. има първа самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с [[Марин Върбанов]] в Прага, Чехословакия. През 1966 - 1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина.<ref name="СБХ"/> Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.<br> |
||
По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” на СБХ, под надслов „Котки и колоси” (придружена от каталог). В края на 1996 - 97 г. в галерия „Витоша”, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) у нас и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава, Валори - Франция, Гданск - Полша и мн.др. |
По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” на СБХ, под надслов „Котки и колоси” (придружена от каталог). В края на 1996 - 97 г. в галерия „Витоша”, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) у нас и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава, Валори - Франция, Гданск - Полша и мн.др. |
||
Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни [[ангобна техника]], увеличавайки точката на топене в [[глазура|глазурата]] и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.<ref name="СБХ" |
Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни [[ангобна техника]], увеличавайки точката на топене в [[глазура|глазурата]] и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.<ref name="СБХ"/><br> |
||
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към ''пластично търсене'' в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки [[Релеф (скулптура)|релефи]], композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични ''колони'' и [[стела|''стели'']]. В релефите и монументални пана от [[шамот|светла глина - шамот]], изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.<ref name="СБХ"/> Неговите керамични пластики "Kотки" са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.<br> |
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към ''пластично търсене'' в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки [[Релеф (скулптура)|релефи]], композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични ''колони'' и [[стела|''стели'']]. В релефите и монументални пана от [[шамот|светла глина - шамот]], изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.<ref name="СБХ"/> Неговите керамични пластики "Kотки" са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 12</ref><br> |
||
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на [[акварел|акварела]] – „от своеобразни, архаизиращи [[пейзаж|пейзажи]] към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г.</ref> |
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на [[акварел|акварела]] – „от своеобразни, архаизиращи [[пейзаж|пейзажи]] към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 14</ref> |
||
За участието му в Националната изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на [[Комитет_за_наука,_изкуство_и_култура|Комитета за култура и изкуство]]. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Почетен Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария. Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия. |
За участието му в Националната изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на [[Комитет_за_наука,_изкуство_и_култура|Комитета за култура и изкуство]]. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Почетен Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария. Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.<br> |
||
Получава званието [[Заслужил художник|”Заслужил художник”]] - 1974 г. и званието [[Народен художник|”Народен художник”]] - 1981 г. През 1975 г. Държавният съвет на НР България награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с [[Народна република България (орден)|орден ”Народна република България“ – І степен]] за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му. През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на [[Иван Пенков]], както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”. |
Получава званието [[Заслужил художник|”Заслужил художник”]] - 1974 г. и званието [[Народен художник|”Народен художник”]] - 1981 г. През 1975 г. Държавният съвет на НР България награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с [[Народна република България (орден)|орден ”Народна република България“ – І степен]] за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.<ref name="СБХ"/> През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на [[Иван Пенков]], както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.<ref>Каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 49</ref> |
||
Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти. Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи. |
Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти.<ref name="СБХ"/> Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи. |
||
Умира на 28 март 1997 г. в София. |
Умира на 28 март 1997 г. в София. |
||
Ред 70: | Ред 70: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [https://www.sbhart.com/bg/ |
* [https://www.sbhart.com/bg/members/3541-%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2-_1_#tab_gallery Страница за Венко Колев, СБХ (снимки)] |
||
* [https://www.sbhart.com Съюз на българските художници] |
|||
* [http://www.artschool-troyan.com/index.html НГПИ "Проф. Венко Колев"] |
* [http://www.artschool-troyan.com/index.html НГПИ "Проф. Венко Колев"] |
||
* [https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1997/03/01/1430485_glinata_-_parche_ot_bezsmurtieto "ГЛИНАТА – ПАРЧЕ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО“ 1 март 1997 г.; ”Дневник“] |
* [https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1997/03/01/1430485_glinata_-_parche_ot_bezsmurtieto Статия "ГЛИНАТА – ПАРЧЕ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО“ 1 март 1997 г.; ”Дневник“] |
||
{{СОРТКАТ:Колев, Венко}} |
{{СОРТКАТ:Колев, Венко}} |
Версия от 10:43, 15 февруари 2019
Проф. Венко Колев | |
художник-керамик | |
Роден |
17 септември 1915
|
---|---|
Починал | 28 март 1997
|
Националност | България |
Кариера в изкуството | |
Академия | Национална художествена академия, София (НХА) |
Учители | проф. Стоян Райнов, проф. Марко Марков |
Направление | керамика, скулптура, акварел |
Професия | професор по керамика в НХА |
Проф. Венко Колев е български художник-керамик, един от най-големите майстори на художествената керамика у нас, творец с оригинален стил и характерно чувство за формата, който има голям принос за развитието на съвременната българска керамика на XX век. Изтъкнат педагог в Националната художествената академия, София.
Биография
Проф. Венко Колев (Станев) е роден на 17 септември 1915 г. в село Глоджево, Разградско.
През 1946 г. завършва Художествената академия в София, специалност ”Керамика” с отличие, в класа на проф. Стоян Райнов, а три години по-късно (1949 г.) завършва и специалност ”Скулптура” при проф. Марко Марков.
През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. - доцент, а от 1972 г. е професор по керамика във ВИИИ ” Николай Павлович”, София.[1]
От 1947 г. е член на Съюза на българските художници (СБХ).
През 1958 г. има първа самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с Марин Върбанов в Прага, Чехословакия. През 1966 - 1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина.[1] Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.
По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” на СБХ, под надслов „Котки и колоси” (придружена от каталог). В края на 1996 - 97 г. в галерия „Витоша”, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) у нас и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава, Валори - Франция, Гданск - Полша и мн.др.
Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни ангобна техника, увеличавайки точката на топене в глазурата и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.[1]
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към пластично търсене в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки релефи, композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични колони и стели. В релефите и монументални пана от светла глина - шамот, изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.[1] Неговите керамични пластики "Kотки" са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.[2]
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на акварела – „от своеобразни, архаизиращи пейзажи към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.[3]
За участието му в Националната изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на Комитета за култура и изкуство. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Почетен Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария. Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.
Получава званието ”Заслужил художник” - 1974 г. и званието ”Народен художник” - 1981 г. През 1975 г. Държавният съвет на НР България награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с орден ”Народна република България“ – І степен за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.[1] През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на Иван Пенков, както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.[4]
Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти.[1] Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.
Умира на 28 март 1997 г. в София.
Почетни звания
- 1964 г. Сребърен медал І степен, за участие в Националната изложба за приложни изкуства, от Комитета за култура и изкуство.
- 1972 г. Удостоен с награда „Сузане и Жорж Реми“ на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция. Почетен Член на Международна академия по керамика към ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.
- 1974 г. Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори – Франция. Получава звание ”Заслужил художник“.
- 1975 г. Награден с орден ”Червено знаме на труда“ по случай 60-годишнината от рождението му.
- 1981 г. Получава звание „Народен художник“.
- 1985 г. Награден е с орден ”Народна република България“ – І степен, за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.
- 1995 г. Получава Награда на името на Иван Пенков. Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България“.
Други
Националната гимназия за приложни изкуства (НГПИ) „Проф. Венко Колев“ към Министерство на културата в гр. Троян, от 2009 г. носи неговото име.
Източници
- ↑ а б в г д е Характеристика предложение за Народен художник от секр.на СБХ, з.х. К. Тасева, Архив СБХ
- ↑ Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 12
- ↑ Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 14
- ↑ Каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 49
- Статия ”Керамикът Венко Колев” от Здравко Манолов, сп. ”Изкуство”, бр.5 от 1965 г.
- Каталог ”Котки и Колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., София. Изложбена зала „Райко Алексиев“, ул. ”Раковски“ 125, 12-26 декември, 1995 г. Инициативен комитет за организиране на изложба и издаване на каталог по случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев.
- „120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално“ (книга 2 на СБХ, 2013 г.)