Венко Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Проф. Венко Колев
художник керамик
Роден
17 септември 1915
Починал
28 март 1997
София, България

Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия Национална художествена академия
Учители проф. Стоян Райнов, проф. Марко Марков
Направление керамика, скулптура, акварел
Професия професор по керамика в НХА

Проф. Венко Колев е български художник керамик, един от най-големите майстори на художествената керамика в България, творец с оригинален стил и характерно чувство за формата, който има голям принос за развитието на съвременната българска керамика на XX век. Изтъкнат педагог в Националната художествена академия, София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Венко Колев (Станев) е роден на 17 септември 1915 г. в село Глоджево, Разградско.

През 1946 г. завършва НХА в София със специалност „Керамика“ с отличие, в класа на проф. Стоян Райнов, а три години по-късно (1949 г.) завършва и специалност „Скулптура“ при проф. Марко Марков.

През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. – доцент, а от 1972 г. е професор по керамика във ВИИИ „Николай Павлович“, София.[1]
От 1947 г. е член на Съюза на българските художници.

През 1958 г. има първа самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с Марин Върбанов в Прага, Чехословакия. През 1966 – 1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите „Българско народно творчество“, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина.[1] Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.

По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев“ на СБХ, под надслов „Котки и колоси“ (придружена от каталог). В края на 1996 – 97 г. в галерия „Витоша“, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) в България и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава, Валори – Франция, Гданск – Полша и др.

Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овени. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни ангобна техника, увеличавайки точката на топене в глазурата и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.[1]
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към пластично търсене в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки релефи, композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични колони и стели. В релефите и монументални пана от светла глина – шамот, изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.[1] Неговите керамични пластики „Kотки“ са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.[2]
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на акварела – „от своеобразни, архаизиращи пейзажи към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.[3]

За участието му в Националната изложба за приложни изкуства през 1964 г. получава сребърен медал – І степен на Комитета за култура и изкуство. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми“ на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става почетен член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария. Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори – Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.

Получава званието „заслужил художник“ – 1974 г. и званието „народен художник“ – 1981 г. През 1975 г. Държавният съвет на НР България награждава проф. Венко Колев с орден „Червено знаме на труда“ по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с орден „Народна република България“ – І степен за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.[1] През 1995 г. Венко Колев получава награда на името на Иван Пенков, както и награда за цялостно творчество на фонд „Поддържане на изкуството в България“.[4]

Като преподавател в Художествената академия, специалност „Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти.[1] Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.

Умира на 28 март 1997 г. в София.

Почетни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1964 г. Сребърен медал І степен, за участие в Националната изложба за приложни изкуства, от Комитета за култура и изкуство.
  • 1972 г. Удостоен с награда „Сузане и Жорж Реми“ на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция. Почетен Член на Международна академия по керамика към ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.
  • 1974 г. Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори – Франция. Получава звание „заслужил художник“.
  • 1975 г. Награден с орден „Червено знаме на труда“ по случай 60-годишнината от рождението му.
  • 1981 г. Получава звание „народен художник“.
  • 1985 г. Награден е с орден „Народна република България“ – І степен, за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.
  • 1995 г. Получава Награда на името на Иван Пенков. Награда за цялостно творчество на фонд „Поддържане на изкуството в България“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Националната гимназия за приложни изкуства (НГПИ) „Проф. Венко Колев“ към Министерство на културата в гр. Троян, от 2009 г. носи неговото име.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Характеристика предложение за Народен художник от секр. на СБХ, з.х. К. Тасева, Архив СБХ
  2. Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев“, 1995 г., стр. 12
  3. Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев“, 1995 г., стр. 14
  4. Каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев“, 1995 г., стр. 49
  • Статия „Керамикът Венко Колев“ от Здравко Манолов, сп. „Изкуство“, бр. 5 от 1965 г.
  • Каталог „Котки и Колоси. Светът на Венко Колев“, 1995 г., София. Изложбена зала „Райко Алексиев“, ул. „Раковски“ 125, 12 – 26 декември, 1995 г. Инициативен комитет за организиране на изложба и издаване на каталог по случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев.
  • „120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално“ (книга 2 на СБХ, 2013 г.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]