Психичен процес: Разлика между версии
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
м fixlink |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Психичните процеси''', '''психичните функции''' и '''когнитивни процеси''' са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж [[когнитивност]] и [[Познавателна способност|когнитивизъм]]), за да обозначат функции или процеси като [[възприятие]], [[интроспекция]], [[памет]], [[творчество]], [[въображение]], [[концепция]], [[убеждение]], [[съждение]], [[воля]] и [[емоция]], с други думи всички неща, които можем да правим с ума си. |
'''Психичните процеси''', '''психичните функции''' и '''когнитивни процеси''' са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж [[когнитивност]] и [[Познавателна способност|когнитивизъм]]), за да обозначат функции или процеси като [[възприятие]], [[интроспекция]], [[памет]], [[творчество]], [[въображение]], [[концепция]], [[убеждение]], [[съждение]], [[воля]] и [[емоция]], с други думи всички неща, които можем да правим с ума си. |
||
Само част от тях е познавателната способност – ''когнитивност'' ({{lang|en|Cognition}}) – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, [[наблюдение]] и др.“<ref>http://wikieducator.org/WikiEdProfessional_eLearning_Guidebook</ref> |
Само част от тях е познавателната способност – ''когнитивност'' ({{lang|en|Cognition}}) – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, [[наблюдение]] и др.“<ref>[http://wikieducator.org/WikiEdProfessional_eLearning_Guidebook wikieducator.org]</ref> |
||
=== Психични явления === |
=== Психични явления === |
Текуща версия към 20:03, 25 март 2019
Психичните процеси, психичните функции и когнитивни процеси са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж когнитивност и когнитивизъм), за да обозначат функции или процеси като възприятие, интроспекция, памет, творчество, въображение, концепция, убеждение, съждение, воля и емоция, с други думи всички неща, които можем да правим с ума си.
Само част от тях е познавателната способност – когнитивност (на английски: Cognition) – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, наблюдение и др.“[1]
Психични явления[редактиране | редактиране на кода]
Външната проява на тези процеси са психичните явления. Тази външна проява може да бъде наблюдавана обективно и да се подлага на научни изследвания. Тоест, за тези изследвания се използват т. нар. Външно и вътрешно самосъзнание. Някои американски учени определят самосъзнанието като външно и вътрешно. Вътрешното – това са чувствата, емоциите на личността. Външното – това са изявите на личността, които другите могат да наблюдават и оценяват.
Себеосъзнаване, себесъзнание[редактиране | редактиране на кода]
Себе-осъзнаването и себе-съзнанието, това са психични явления, присъщи на човешкия ум. Самосъзнанието като човешко качество е присъщо на развития разум.