Медресе: Разлика между версии
м fixlink |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Storks samarkand.jpg|мини| |
[[Файл:Storks samarkand.jpg|мини|200п|Ислямско медресе в Самарканд, Узбекистан]] |
||
'''Медресѐ''' ({{lang|tr|medrese}}) или '''ма́драса''' ({{lang|ar|مدرسة}} – училище; мн. ч. ''مدارس'' [мада́рис]) е дума, използвана с двояко значение – [[училище]] (изобщо) или [[ислям]]ско религиозно училище. |
|||
⚫ | |||
== Мадраса (училище изобщо) == |
|||
⚫ | |||
'''Мадраса''' е арабска дума (буквално: „място, където се учи“; производна от глагола „''درس''“ [дараса] – „уча“), произнасяна на турски език като '''медресе''', означава на тези езици изобщо училище – от начално до висше, светско или религиозно (независимо от религията)<ref>{{Cite news|url=https://www.thoughtco.com/glossary-madrassa-or-madrasa-2352961|title=Alternate Spellings of Madrassa|work=ThoughtCo|access-date=2017-05-30}}</ref>. В този смисъл, под влияние на исляма (възникнал на арабски), се използва и в други мюсюлмански страни. |
|||
⚫ | |||
На арабски има отделна дума за университет – „джа́миа“ (''جامعة'' – общност) или разширено „мадраса джамиа“ (''مدرسة جامعة''). |
|||
== Образователна система == |
|||
Във връзка с реорганизацията на образователната система през [[1960-те]] години в много ислямски страни се оформят 2 типа медресета: |
|||
* със светски характер, представляващи полурелигиозни средни или висши общообразователни училища, и |
|||
* от религиозен тип (с основен предмет е изучаване на [[Коран]]а), които подготвят мюсюлмански духовници. |
|||
== Мадраса (ислямско училище) == |
|||
Обучението в светските медресета е разделно и безплатно. Освен държавните и духовните действат и неголям брой частни медресета. В светските медресета изучаването на [[Коран]]а е задължително. Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в [[университет]]. |
|||
⚫ | В страните от Западния свят, както и в България, под медресе / мадраса се разбира по-често мюсюлманско духовно училище<ref>[http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/медресе talkoven.onlinerechnik.com]</ref> (средно или висше), което подготвя мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища ([[мектеб]]и), а също така и държавни служители в някои страни. |
||
Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в [[университет]]. |
|||
⚫ | |||
⚫ | Като |
||
⚫ | |||
⚫ | Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в |
||
⚫ | Религиозните медресета се разпространяват през IX – XIII век в страни и региони, където преобладаващата част от населението изповядва [[ислям]]а. Откриват се обикновено към големите [[джамии]]. Основен предмет е [[Коран]]ът – главната книга в исляма. В учебната им програма влизат още [[арабски език]] (на който са Коранът и основните ислямски произведения), ислямско-[[богословие|богословски]], правни, исторически и някои помощни дисциплини. |
||
През Средновековието медресетата имат не само религиозно, но и общокултурно значение. |
|||
⚫ | |||
⚫ | Като вид архитектурна сграда ислямските медресета се появяват за първи път в най-източните тогава мюсюлмански страни през X – XII век (медресето „Фарджек“ в [[Бухара]] от X век, незапазено; „Низамие“ в Харгирда, [[Иран]] от XII век). През XII – XIII век медресета започват да се строят и в [[Близкия изток]] (медресетата „Ан-Нурия ал-Кубра“ в [[Дамаск]] от XII век, „Мустансирия“ в [[Багдад]] от XIII век), както и от XIII – XIV век в [[Северна Африка]] (медресетата „Сафарин“ във [[Фес]] от XIII век и „Хасана“ в [[Кайро]] от XIV век). |
||
⚫ | Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория (учебно помещение). Въпреки общата типология на медресетата те се различават в отделните ислямски страни по планировка и конструкция. В [[Средна Азия]] джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в [[Сирия]] и [[Египет]] те заемат откритото пространство в двора. В [[Мала Азия]] дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има сводове и колонади, а в Северна Африка – заострени кирпичени покриви. |
||
Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство, са медресето „Бу-Инания“ във [[Фес]] (от XIV век), „Улугбек“ в [[Самарканд]] (от XV век) и „Мири-Араб“ в Бухара (от XVI век). |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Видове средни училища]] |
[[Категория:Видове средни училища]] |
||
⚫ | |||
⚫ |
Версия от 18:36, 31 март 2019
Медресѐ (на турски: medrese) или ма́драса (на арабски: مدرسة – училище; мн. ч. مدارس [мада́рис]) е дума, използвана с двояко значение – училище (изобщо) или ислямско религиозно училище.
Мадраса (училище изобщо)
Мадраса е арабска дума (буквално: „място, където се учи“; производна от глагола „درس“ [дараса] – „уча“), произнасяна на турски език като медресе, означава на тези езици изобщо училище – от начално до висше, светско или религиозно (независимо от религията)[1]. В този смисъл, под влияние на исляма (възникнал на арабски), се използва и в други мюсюлмански страни.
На арабски има отделна дума за университет – „джа́миа“ (جامعة – общност) или разширено „мадраса джамиа“ (مدرسة جامعة).
Мадраса (ислямско училище)
В страните от Западния свят, както и в България, под медресе / мадраса се разбира по-често мюсюлманско духовно училище[2] (средно или висше), което подготвя мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища (мектеби), а също така и държавни служители в някои страни.
Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в университет.
История
Религиозните медресета се разпространяват през IX – XIII век в страни и региони, където преобладаващата част от населението изповядва исляма. Откриват се обикновено към големите джамии. Основен предмет е Коранът – главната книга в исляма. В учебната им програма влизат още арабски език (на който са Коранът и основните ислямски произведения), ислямско-богословски, правни, исторически и някои помощни дисциплини.
През Средновековието медресетата имат не само религиозно, но и общокултурно значение.
Архитектура
Като вид архитектурна сграда ислямските медресета се появяват за първи път в най-източните тогава мюсюлмански страни през X – XII век (медресето „Фарджек“ в Бухара от X век, незапазено; „Низамие“ в Харгирда, Иран от XII век). През XII – XIII век медресета започват да се строят и в Близкия изток (медресетата „Ан-Нурия ал-Кубра“ в Дамаск от XII век, „Мустансирия“ в Багдад от XIII век), както и от XIII – XIV век в Северна Африка (медресетата „Сафарин“ във Фес от XIII век и „Хасана“ в Кайро от XIV век).
Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор джамия и аудитория (учебно помещение). Въпреки общата типология на медресетата те се различават в отделните ислямски страни по планировка и конструкция. В Средна Азия джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в Сирия и Египет те заемат откритото пространство в двора. В Мала Азия дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има сводове и колонади, а в Северна Африка – заострени кирпичени покриви.
Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство, са медресето „Бу-Инания“ във Фес (от XIV век), „Улугбек“ в Самарканд (от XV век) и „Мири-Араб“ в Бухара (от XVI век).
Източници
- ↑ Alternate Spellings of Madrassa // ThoughtCo. Посетен на 2017-05-30.
- ↑ talkoven.onlinerechnik.com