Сукот: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
добавки |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:PikiWiki Israel 14882 Western Wall in Jerusalem.jpg|мини|245п|Молитви на Сукот при [[Стена на плача|Стената на плача]] в Йерусалим]] |
|||
| ⚫ | '''Сукот''' ({{lang|he|סוכות}}) е празник в [[юдаизъм|юдаизма]], един от трите главни празника [[Шалош Регалим]] (наред с [[Пасха]] и [[Шавуот]]), на които, следвайки изискванията на [[Петокнижие]]то, древните [[евреи]] са извършвали поклонничество в [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]].<ref name="уайлен">{{cite book | last = Уайлен | first = Стивън | year = 2007 | title = Евреите по времето на Исус | publisher = Витлеем | location = София | isbn = 978-954-91134-4-0 | pages = 155 |
||
| ⚫ | '''Сукот''' ({{lang|he|סוכות}}) е празник в [[юдаизъм|юдаизма]], един от трите главни празника [[Шалош Регалим]] (наред с [[Пасха]] и [[Шавуот]]), на които, следвайки изискванията на [[Петокнижие]]то, древните [[евреи]] са извършвали поклонничество в [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]]. Сукот е най-пряко свързан със земеделския календар от трите празника, но с него се отбелязват 40-те години, които древните евреи са се лутали из пустинята преди да стигнат до [[Обетованата земя]], и се възхвалява [[Бог]] като създател на Вселената.<ref name="уайлен">{{cite book | last = Уайлен | first = Стивън | year = 2007 | title = Евреите по времето на Исус | publisher = Витлеем | location = София | isbn = 978-954-91134-4-0 | pages = 155 – 161}}</ref> |
||
По времето на [[Втори йерусалимски храм|Втория храм]] продължаващият осем дни Сукот е свързан с най-важните храмови церемонии, при които свещениците принасяли в жертва седемдесет животни.<ref name="уайлен"/> |
По времето на [[Втори йерусалимски храм|Втория храм]] продължаващият осем дни Сукот е свързан с най-важните храмови церемонии, при които свещениците принасяли в жертва седемдесет животни.<ref name="уайлен"/> |
||
Празнува се чрез построяването на временни колиби на открито, които наричат [[сука|суки]] (''сука'' в ед.ч.), в които ядат в продължение на една седмица. Празникът съвпада с узряването на плодовете, с което се бележи краят на земеделския цикъл. Отбелязва се на 15-ия ден от седмия месец, [[тишрей]]. Празникът завършва със [[Симхат Тора]] (''Радост заради Тората''). [[Симхат Тора]] е празник, на който евреите празнуват завършването на ежегодното четене на [[Тора]]та и започването му от начало. Технически това е отделен празник от Сукот. |
Празнува се чрез построяването на временни колиби на открито, които наричат [[сука|суки]] (''сука'' в ед.ч.), в които ядат в продължение на една седмица. Празникът съвпада с узряването на плодовете, с което се бележи краят на земеделския цикъл. Отбелязва се на 15-ия ден от седмия месец, [[тишрей]]. Празникът завършва със [[Симхат Тора]] (''Радост заради Тората''). [[Симхат Тора]] е празник, на който евреите празнуват завършването на ежегодното четене на [[Тора]]та и започването му от начало. Технически това е отделен празник от Сукот. |
||
След разрушаването на Храма през 70 година значението на Сукот намалява за сметка на непосредствено предшестващите го по-лични празници [[Рош Ашана]] и [[Йом Кипур]].<ref name="уайлен"/> |
|||
Сукот е единственият празник от Шалош Регалим, който няма пряко съответствие в [[християнство]]то. [[Нов завет|Новият завет]] описва влизането на [[Иисус Христос]] в [[Йерусалим]] в навечерието на [[Възкресение]]то с обичаи, свързани със Сукот – поздравления с палмови клони и викове „Осанна!“. Не е ясно дали причина за това е объркване с друго посещение на Христос в града на Сукот или стремеж да се свърже символизмът на края на скитането в пустинята със [[Страстна седмица|Страстната седмица]]. Така ли иначе част от тези символи са пренесени в християнския празник [[Цветница|Връбница]].<ref name="уайлен"/> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
| Ред 11: | Ред 17: | ||
[[Категория:Еврейски празници]] |
[[Категория:Еврейски празници]] |
||
{{юдаизъм-мъниче}} |
|||
Версия от 07:07, 6 април 2019
Сукот (на иврит: סוכות) е празник в юдаизма, един от трите главни празника Шалош Регалим (наред с Пасха и Шавуот), на които, следвайки изискванията на Петокнижието, древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм. Сукот е най-пряко свързан със земеделския календар от трите празника, но с него се отбелязват 40-те години, които древните евреи са се лутали из пустинята преди да стигнат до Обетованата земя, и се възхвалява Бог като създател на Вселената.[1]
По времето на Втория храм продължаващият осем дни Сукот е свързан с най-важните храмови церемонии, при които свещениците принасяли в жертва седемдесет животни.[1]
Празнува се чрез построяването на временни колиби на открито, които наричат суки (сука в ед.ч.), в които ядат в продължение на една седмица. Празникът съвпада с узряването на плодовете, с което се бележи краят на земеделския цикъл. Отбелязва се на 15-ия ден от седмия месец, тишрей. Празникът завършва със Симхат Тора (Радост заради Тората). Симхат Тора е празник, на който евреите празнуват завършването на ежегодното четене на Тората и започването му от начало. Технически това е отделен празник от Сукот.
След разрушаването на Храма през 70 година значението на Сукот намалява за сметка на непосредствено предшестващите го по-лични празници Рош Ашана и Йом Кипур.[1]
Сукот е единственият празник от Шалош Регалим, който няма пряко съответствие в християнството. Новият завет описва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на Възкресението с обичаи, свързани със Сукот – поздравления с палмови клони и викове „Осанна!“. Не е ясно дали причина за това е объркване с друго посещение на Христос в града на Сукот или стремеж да се свърже символизмът на края на скитането в пустинята със Страстната седмица. Така ли иначе част от тези символи са пренесени в християнския празник Връбница.[1]
Бележки
- ↑ а б в г Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 155 – 161.
|
