Страстна седмица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Иисус Христос

Непорочно зачатие · Разпятие
Възкресение · Христология

Библията

Стар завет · Нов завет
Десетте Божи заповеди (Декалог)
Боговдъхновение · Херменевтика
Канон на Библията · Апокриф
Септуагинта · Преводи на Библията

Християнска теология

Светата Троица · (Отец · Син · Дух)
Сътворение · Грях · Изповед
Вяра · Опрощение · Освещение
Кръщение · Спасение
Божие царство · Евангелие · Църква
Апологетика · Теозис
Арминианизъм · Ресторационизъм
Фундаментално християнство

История и традиции

Апостоли · Мария · Павел · Петър
Християнството в дати
Отци · Константин I
Икуменически съвети
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията

Главни направления

Изкуство · Музика
Икуменизъм · Критицизъм
Проповед · Молитва
Литургия · Литургичен календар
Християнски символизъм

Деноминации

Западни
Адвентизъм · Анабаптизъм
Англиканизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Калвинизъм
Лутеранство · Методизъм
Петдесятничество
Протестантство · Римокатолицизъм


Източни
Източно православие
Нехалкедонски църкви
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Нетринитарни църкви · Движения

Личности

Атанасий · Аврелий Августин
Анселм · Григорий Палама
Ириней · Дионисий Ареопагит
Тома Аквински
Уесли · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Кери · Барт · Греъм
Вартоломей I · Франциск

Страстна седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.

Започва с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим и завършва с неговото възкресение (Великден). Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

Седмица на страданията[редактиране | редактиране на кода]

На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.

Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден.

Велики понеделник[редактиране | редактиране на кода]

Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката душа, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики вторник[редактиране | редактиране на кода]

Христос изобличава фарисеите, садукеите и книжниците, проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчите за почит към Цезаря и за възкресението на мъртвите, също за Страшния съд и края на света, за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим. [1]

Велика сряда[редактиране | редактиране на кода]

Христос е във Вифания (предградие на Източен Йерусалим), в дома на фарисея Симон, където е посетен от покаяла се грешница. Католическата традиция в течение на дълго време я отъждествява с Мария Магдалина. Тя измива със сълзи и намазва краката на Христос с драгоценно миро, а в притеснението си счупва съда с мирото и го излива на главата му, като по този начин го приготвя за погребение. Юда Искариотски решава предаде своя Учител за 30 сребърника.

Велики четвъртък[редактиране | редактиране на кода]

Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер. Същата вечер се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, затова тя се числи към Велики четвъртък. В началото на вечерята Христос измива краката на учениците си в знак на крайно смирение. Още преди това Той е изпратил в Йерусалим апостолите Петър и Йоан, които приготвят пасхална трапеза с незаквасен хляб и вино. По време на вечерята Христос им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“. Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски. Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“. Това словосъчетание в еврейската реч има положително-констативен смисъл. Отговорът на Исус е приет за положителен и че като Бог има власт над всички царства. По време на изпитанието на Исус жената на Пилат му пратила слуга да му каже: „Не правете нищо на Този Праведен, защото днес насън много пострадах за Него!“. Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че го възприема само като забавен претендент за юдейския престол и не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Исус нищо достойно за смърт.

Разпети петък[редактиране | редактиране на кода]

Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък.
Пилат заявява и пред тълпата, че Христос не е виновен и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си. Показва го 2 пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове „Разпни го!“ иска смъртта му. Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа.

Христос е поруган от войниците на пилаф и тълпата и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.

Велика събота[редактиране | редактиране на кода]

Ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден; тогава църквата отслужва Опело Христово).

Великден[редактиране | редактиране на кода]

Приключват страданията на Христос (Страстите Христови).

Светлото Възкресение[редактиране | редактиране на кода]

В последния (неделен) ден от Страстната седмица, наречен Великден, е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е „започнал“ от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.

Българска традиция[редактиране | редактиране на кода]

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.

  • Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
  • На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
  • На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
  • На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кои били садукеите и фарисеите? – Got Questions.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]