Страстната седмица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Страстна седмица)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията, Велика неделя) е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. На старобългарски страст означава страдание.[1] По тази причина дните на Христовите страдания след влизането му в Йерусалим за Пасха до неговата смърт и оплакването му са наречени страстна седмица.

Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък до Велика събота. Според православния календар тази седмица завършва в навечерието на Великден – денят, в който се празнува Христовото възкресение.

Седмица на страданията[редактиране | редактиране на кода]

Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.

Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден.

Велики понеделник[редактиране | редактиране на кода]

Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката душа, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики вторник[редактиране | редактиране на кода]

Христос изобличава фарисеите, садукеите и книжниците, проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчите за почит към Цезаря и за възкресението на мъртвите, също за Страшния съд и края на света, за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим. [2]

Велика сряда[редактиране | редактиране на кода]

Христос е във Витания (предградие на Източен Йерусалим), в дома на фарисея Симон, където е посетен от покаяла се грешница. Католическата традиция в течение на дълго време я отъждествява с Мария Магдалина. Тя измива със сълзи и намазва краката на Христос с драгоценно миро, а в притеснението си счупва съда с мирото и го излива на главата му, като по този начин го приготвя за погребение. Юда Искариотски решава да предаде своя Учител за 30 сребърника.

Велики четвъртък[редактиране | редактиране на кода]

Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер. Същата вечер се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, затова тя се числи към Велики четвъртък. В началото на вечерята Христос измива краката на учениците си в знак на крайно смирение. Още преди това Той е изпратил в Йерусалим апостолите Петър и Йоан, които приготвят пасхална трапеза с незаквасен хляб и вино. По време на вечерята Христос им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“. Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски. Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“. Това словосъчетание в еврейската реч има положително-констативен смисъл. Отговорът на Исус е приет за положителен и че като Бог има власт над всички царства. По време на изпитанието на Исус жената на Пилат му пратила слуга да му каже: „Не правете нищо на Този Праведен, защото днес насън много пострадах за Него!“ Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че го възприема само като забавен претендент за юдейския престол и не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Исус нищо достойно за смърт.

Разпети петък (Велики петък)[редактиране | редактиране на кода]

Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък.
Пилат заявява и пред тълпата, че Христос не е виновен и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си. Показва го 2 пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове „Разпни го!“ иска смъртта му. Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа.

Христос е поруган от войниците на Пилат и тълпата и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.

Велика събота[редактиране | редактиране на кода]

Ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден; тогава църквата отслужва Опело Христово).

Светлото Възкресение[редактиране | редактиране на кода]

След Страстната седмица идва светлото Христово възкресение – Великден. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е „започнал“ от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.

Българска традиция[редактиране | редактиране на кода]

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

  • Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за почистване на къщата, двора и стопанските постройки, за миене и къпане на децата, като на тази рутинна дейност се придава символично пречистващ характер – прави се за здраве. На Велика сряда децата в Родопите берат в горите здравец и го правят на китки, които подаряват на следващия ден на близки и съседи за здраве.
  • На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. Боядисването на яйцата се прави от най-възрастната жена в дома, а с първото боядисано яйце се извършват различни обреди. Това е първият от седемте Велики четвъртъци (последният е Спасовден). Според народните вярвания неспазването на забраната за работа ще предизвика градушки и гръмотевици.
  • На Велики петък (наричан още Разпети петък) се ходи на църква и се минава под масата с плащаницата. Категорично са забранени женските занятия (предене, тъкане и т.н.), разпространено е половото табу. В Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви.
  • На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове (но може и в петък или четвъртък). Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и хляб за душите на мъртвите. [3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Анастасов, Васил и др. Български етимологичен речник, том VII. Допечатка. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-353-4. с. 489. Посетен на 22.04.2022.
  2. Кои били садукеите и фарисеите? – Got Questions.
  3. Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 53 – 54. ISBN 954-8289-03-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]