Памир

Вижте пояснителната страница за други значения на Памир.

---

Памир
Местоположение на картата на Азия 39.001944, 71.99975
Общи данни
Местоположение	Таджикистан Шаблон:Киргизтан Китай Афганистан
Част от	Памиро-Алай
Най-висок връх	пик Исмаил Самани
Надм. височина	7495 m
Подробна карта
Памир в Общомедия

Планината от въздух

Памир през пролетта

Памир е мощна планинска система в Средна Азия, разположена на територията на Таджикистан (Горнобадахшанска автономна област), Киргизстан, Китай и Афганистан. Свързан е и с други мощни планински системи в Централна Азия – Хиндукуш на юг, Каракорум на югоизток, Кунлун на изток и Тян-Шан на север.

Граници

Въпросът за природните граници на Памир е дискусионен. Обикновено под името Памир се подразбира територията, ограничена на север от Заалайския, на изток от Сариколския хребет, на юг – езерото Зоркул, река Пяндж и десният ѝ приток Памир, на запад – меридионалната долина на река Пяндж и на северозапад към Памир се отнясят източните части на хребетите Петър Първи и Дарвазкия хребет. В тези си граници се простира на 275 km по паралела и на 250 km по меридиана. Някои изследователи намаляват границите на планината, като изключват западните му части (К.В.Станюкович, Е.М.Мурзаев), а много други, обратно разглеждат Памир в много по-широки граници, включвайки в територията му някои планини на китайска територия в т.ч. масива Конгур и части от Западен Кунлун (Н.А.Гвоздецки, Р.Д.Забиров).

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

В пределите на планината от север на юг се обособяват няколко дъгообразно изпъкнали на север зони, разделени от разломи и различаващи се по геоложки строеж. Положението на Памир в геоложката структура на Централна Азия се разглежда по различни начини. Едни изследовател са склоннни на удължат геоложките зони на планината на югозапад и изток, а други считат, че Памир се отделя на изток от Кунлун или от дълбок разлом, или от епейрогенни движения с амплитуда 150 – 200 km.

• Външната зона (северния склон на Заалайския хребет) е изградено от конгломерати, пясъчници, глини, варовици и вулканогенни наслаги с горнопермска, мезозойска и кайнозойска възраст с дебелина 12 – 14 km. От средата на олигоцена в тази зона започват интензивни деформации, които създават сложни нагънати форми и навлаци. Съвременната струстура на зоната представлява нарушена и издигната основа, придвижена на север във вид на навлак вурху по стари структури.
• Зона на Северен Памир (на юг от гребена на Заалайския хребет). В тази зона са разпространени кристалинните шисти от горния докамбрий, мраморизирани варовици, пясъчници, глинести, карбонатни и вулканогенни наслаги с палеозойска възраст, пронизани през триаса или средната юра от интрузивни гранити. По същото време оформилата се нагъната структура, като цяло представлявасложно изграден мегантиклинорий, разбит и раздробен от по-късните движения на отделни блокове.
• Зона на Централен Памир. Тази зона има покривен страеж. Автохтона (основата) е изграден от кристалинни шисти и слабо метаморфозирани наслаги от горния докамбрий, мощни вулканогенни наслаги с предимно морски произход и частично бокситоносни със среднопалеозойска и горнокредна възраст. Алохтона е образуван от маломощни палеозойски наслаги и по-мощни мезозойски (миоценски) такива с хоризонтални вулканогенни породи. Скалите на автохтона са пронизани от палеоген-неогенови интрузии и едновременно с това саподложени на интензивна метаморфоза. Има и гранитоиди с палеоген-неогенова възраст.
• Рушанско-Пшартската зона е изградена от теригенно-карбонатно-силициеви наслаги от горния палеозой и мезозой, съдържащи пачки от диабази и спилити. Те са смлени и нагънати и придвижини на север. Тези скали също са пронизани от гранитоидни интрузии с юрска, кредна и еоценова възраст.
• Зоната на Югоизточен Памир е известна с мощните си теригенни морски наслаги от горния палеозой, триаски и юрски силициево-карбонатни и флишови породи и кредни (миоценски)пъстроцветни пясъчници, конгломерати и червеноцветни теригенно-туфогенни наслаги, всички те пронизани от гранитоиди с горнокредна и еоценска възраст. Югоизточен Памир представлява голям синклинорий, усложнет от епейрогенни движения.
• Зоната на Югозападен Памир е изградена от докамбрийски кристалинни шисти, гнайси и мрамори, пронизани от гранитоидни интрузии с кредна и олигоцен-неогенска възраст. от някои геолози се приема, че Югозападен Памир представлява средищшвия масив на цялата планина.

Полезните изкопаеми в планината са свързани основна с процесите на койнозойския магматизъм и метаморфизъм (находища на планински кристал, редки метали, живак, бор, флуорит, исландски шпат, лазурит, благородни метали, злато). С кората на изветряне на границата между триаса и перма з Зоната на Централен Памир са свързани залежите на боксити.

Климат

За Памир е характерна дълга и сурова зима и кратко лято. Върховете целогодишно са покрити със снежна покривка.

География

Най-високата точка на Памир е връх Исмаил Самани (7495 m). До 1932 г. върхът няма име, от 1932 до 1962 г. е наричан Сталин, по името на Йосиф Сталин, от 1962 до 1998 – Комунизъм. Първото изкачване (от източната страна) е извършено от Евгени Абалаков през 1933 г. Югозападната стена на върха е изкачена за пръв път през 1968 г. от Едуард Мисловски.

Следващият по височина връх е Абу Али ибн Сина (7134 m), наречен в чест на Авицена. За пръв път е открит и описан през 1871 г. от видния руски географ и пътешественик Алексей Павлович Федченко, който го нарича в чест на Константин Петрович Кауфман. През 1928 г. върхът е преименуван на Ленин, по името на Владимир Ленин. Първото изкачване на върха е извършено от немските алпинисти Карл Вин и Ервин Шнайдер през 1928 година. На 4 юли 2006 г., с решение на правителството на Таджикистан, върхът е преименуван на Абу Али Ибн Сина (Авицена). През 2015 г. на върха съществуват повече от 16 катерачни маршрути.

Трети поред е връх Евгения Корженевска (7014 m). Той е разположен в северната част на хребета „Академия на науките“, на 13 km северно от връх Исмаил Самани. Открит е на 23 август 1910 г. от географа Николай Леополдович Корженевски (1879 – 1958), един от най-големите изследователи на Централна Азия. Първи опит за изкачването му е направен през 1936 г. от съветските алпинисти Александра Джапаридзе и Николай Гусак. Първи на него стъпват А. Угаров, А. Гожев, В. Дмитриев, А. Ковирков, А. Красавин, Е. Риспаев, Р. Селиджанов, П. Скоробогатов. Това се случва на 22 август 1953 г. след атака по северния хребет, откъм ледника „Корженевска“.

В Памир има и връх, изкачен за първи път от българи (в рамките на съветско-българска експедиция през 1968 г.) и наречен в българска чест Шипка (6254 m).

В Памир има три големи ледника. Тук е и най-дългият ледник извън Полярния кръг – ледникът „Федченко“ – 72 km.

Икономика

Има няколко мини за каменни въглища в западния край, отглеждат се големи стада овце.

Топографска карта

• J-42-Б М 1:500000
• J-42-Г М 1:500000
• J-43-А М 1:500000
• J-43-В М 1:500000