Разлика между версии на „Жан-Батист Колбер“

Направо към навигацията Направо към търсенето
 
== Внасяне на ред в държавата ==
С огромната си енергия и точна преценка за хората и стопанските процеси Колбер си поставя трудната задача да установи ред в икономическото състояние на държавата. По това време суперинтендант на финансите и [[Никола Фуке]] - способен, но безотговорен човек, когото Луи ХІV подозира в укриване на средства.<ref>Inès Murat, ''Colbert'', Charlottesville 1984, p. 62</ref> Колбер подсилва съмненията, като посочва нередовните и непълни отчети, давани от Фуке. След внимателно организирана акция те успяват да го отстранят през септември 1661 г., след което Фуке е подложен на тежък съдебен процес и накрая затворен. Сега Колбер свободно се заема с финансовите въпроси. Той бързо се издига и концентрира в ръцете си редица постове: контрольор по сградите (1664), суперинтендант на финансите (1665), отговорник за ''Maison du Roi'' - елитните военни части (1668) и министър на флота (1669).
 
Първата цел на министъра са [[Данък|данъците]], които се намират в хаотично състояние.<ref>Борислав Гаврилов, ''Векът на абсолютизма 1648-1788'', София 1999, с. 9395</ref> Те не са еднакви за различните провинции на кралството, някъде се събират на човек, другаде на поземлени владения. Масово е разпространена практиката богати предприемачи да откупуват правото да събират данъци от името на краля. Разбира се, след това те предават на хазната по-малки суми и никой не може да докаже, че са злоупотребили. Колбер обаче създава специални трибунали за такива хора, с което спечелва одобрението на масите. Въпреки, че те не постигат недвусмислен успех, все пак достатъчно стряскат прекупвачите и кражбите намаляват. Ето защо Колбер бързо успява да балансира [[Бюджет|бюджета]] (до 1666 г.) и оттам нататък страната събира повече, отколкото изразходва.
[[Файл:Colbert-5.jpg|ляво|мини|Портрет на Колбер, худ. Клод Льофевр]]
 
== Насърчаване на икономическата активност ==
Като привърженик на меркантилизма, Колбер е убеден, че най-важният източник на пари е [[Международна търговия|външната търговия]]. ТОйТой убеждава и краля, че за да се установи политическо могъщество на Франция, е нужно тя да завладее колкото се може по-голяма част от международната търговия, дори това да означава конфликт с [[Съединени провинции|холандците]] - господари по моретата в този момент. Той предвижда построяването на силен търговски флот и понеже той трябва да бъде защитаван - строежастроеж и на военни кораби. Така Колбер става инициатор и архитект на морската мощ на Франция в края на ХVІІ век. Министърът насърчава търговци, [[Мануфактура|манифактуристи]], собственици на много земя с редица едикти и кодекси - едикт за гражданските процедури (1667), едикт за водите и горите (1669), наказателен кодекс (1670), търговски кодекс (1673) и морски кодекс(1681).<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', p. 190</ref> Въвежда стандарти за качество на стоките до най-малката подробност с предвидени наказания (глоби и дори изправяне на позорен стълб) за фалшифициране на качеството. Считайки обаче, че това няма да е достатъчно, той създава държавни предприятия, както и държавни търговски компании. Най-важни от тях са Източноиндийската и Западноиндийската (1664 г.),<ref>Steward Mims, ''Colbert's West India polisy'', Yale Univercity Press 1912, p. 88</ref> които, за разлика от едноименните си събратя в [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Англия]] и Холандия, не постигат особен успех.
 
Колбер погрешно смята, че [[Конкуренция|конкуренцията]] е вредна и подкрепя създаването на [[Монопол|монополи]]. За да защити френското производство, налага мита на вносните стоки, създавайки по този начин прототипа на по-късноя [[протекционизъм]]. Задължава колониите да търгуват само с родината си, с коитокоето удря тежко интересите на англичаните и холандците. Търговското съперничество стига дотам, че Колбер е един от инициаторите за [[Холандска война|Холандската война]] (1672-1678). С нападението срещу малката република той се надява с военни средства да помогне на търговското израстване на Франция.
 
== Оценки за делото му ==
Много от неговите съвременници не одобряват твърде взискателната му политика, която ограничава свободата на стопанска инициатива. Това са именно най-активните участници в икономическия живот - търговците, манифактуристите, банкерите. Оценките на историците са положителни. Известни са думите на [[Волтер|'''Волтер''']]: "И днес [1751 г.] усещаме какви добрини е сторил за кралството министърът Колбер. Тогава още не се е усещало. Той е работил за неблагодарници."<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', т. ІІ, София 2015, с. 68</ref> '''Инес Мюра''' в отличната си книга за Колбер прави подобен извод "Неговата воля и амбиция за Франция са толкова големи, че оставят своите следи за много години напред, а в някои отношения - и до днес [края на ХХ в.]." '''Жан Майер''': "В своя живот Колбер е бил изключително мразен. Малко хора са го обичали и още по-малко са виждали неговите изключителни способности. Рядко се случва министър на финансите да бъде популяран. В една демокрация той изобщо не би станал министър, още по-малко "пръв министър". Смъртта му е била приета с радост от населението. Но истината е, че той не е направил нищо, за да стане популярен."<ref>Jean Meyer, ''Colbert'', Paris 1981, p. 11</ref>
 
== Семейство ==

Навигация