Спор за универсалиите
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Спор за универсалиите е названието на средновековен философски проблем, който разглежда съществуването на универсалиите, общите понятия на нещата. Основните трактовки в спора са три. Реализмът приема, че общите понятия съществуват самостоятелно преди или в единичното съществуване на нещата, независимо от тях. Номинализмът отхвърля това становище и твърди, че това съществуване е само езиково понятие и има реалност просто като думи за нещата. Концептуализмът също не приема схващанията на реализма, но за разлика от номинализма, счита общите понятия за съществуващи единствено в ума като концепти, мисловни понятия за нещата.
Този проблем е формулиран в един нехристиянски текст на неоплатоника Порфирий (III в.) в неговото „Въведение“ към „Категориите“ на Аристотел. През XII в. спорът за универсалиите достига своята кулминация.[1]
Представители[редактиране | редактиране на кода]
Реалисти[редактиране | редактиране на кода]
- Авицена
- Алберт Велики
- Анселм Кентърбърийски
- Бернар от Клерво
- Бонавентура
- Ериугена
- Платон
- Реймонд Лулий
- Роджър Бейкън
- Тома от Аквино
- Хуго от Сен Виктор
- Школата от Шартър
Номиналисти[редактиране | редактиране на кода]
Концептуалисти[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Klima, Gyula. The Medieval Problem of Universals // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Winter 2017. Посетен на 21 август 2020. (на английски)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бояджиев, Цочо. Думите и нещата / Спорът за универсалиите // Тони Николов. „Другото сревновековие. Лекции по културна антропология на Западноевропейското средновековие“. София, Фондация „Комунитас“, 2021. ISBN 978-619-224-031-8. с. 12-14. (на български)