Среднодолнонемски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Среднодолнонемски език
Mittelniederdeutsch
Употреба 1150 г. или 1200 – 1600 г.
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски езици
.-Германски езици
..-Западногермански езици
...-Ингвеонски езици
....→среднодолнонемски език
Кодове
ISO 639-3 GML

Среднодолнонемски език (на английски: German Middle Low) е етап на развитие на долнонемския език. Той се е развил от старосаксонския език през Средновековието и е документиран в писмена форма от около 1225 – 1234 година (Саксонски огледало).

Среднодолнонемски надпис върху фахверкова къща в гр. Хамелн: „Alle der warlde herlicheyt is alse ene blome de huete wasset un morgen vorgheit. Des herrn wort blift yn ewicheit“ (Цялото великолепие на света е като цвете, което расте днес и угасва утре. Словото Господне остава навеки.)[1]

Понятието „среднодолнонемски“[редактиране | редактиране на кода]

Терминът среднодолнонемски е двусмислен:

  • Среднодолнонемският в по-тесен смисъл включва Северна Германия и (само) североизточната част на днешна Нидерландия, източно от р. Ейсел.
  • Среднодолнонемският в по-широк смисъл включва Северна Германия и цялото среднонидерландско езиково пространство.

По-големите изложения на среднодолнонемския език (като напр. от линвистите Любен и Лаш) третират среднодолнонемския изключително в тесния смисъл на термина.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Ханзата около 1400 г.

Среднодолнонемският език е бил в ханзейския период от около 1300 г. до около 1600 г. сл. н. е. водещият писмен език в Северна Централна Европа и е служил като лингва франка в северната половина на Европа. Използвал се е паралелно с латинския за дипломация и документация. По-голямата част от кореспонденцията на ханзите в Централна и Северна Европа се осъществява на среднодолнонемски. Има среднодолнонемски документи от Лондон на запад до Новгород на изток и Берген на север до Вестфалия на юг. Среднодолнонемският език също се използва във Висбю на ос. Готланд, Рига, Талин и Тарту. В Датската кралска библиотека в Копенхаген и до днес съществува ръкописен среднодолнонемско-руски речник от Тьонес Фоне (Tönnies Fonne) от 1607 г. Най-вече през този период, долнонемският език оказва значително влияние върху скандинавските езици норвежки, датски и шведски, което се характеризира с множество заемни думи. Някои филолози по скандинавистика вярват, че около половината или дори повече от шведския речник произхожда от долнонемския. Трябва обаче да се има предвид, че това са по-рядко срещани думи (местоимения, съюзи, предлози и др.) и по-скоро редки съществителни (названия на професии и др.).

Регионални характеристики на писмения език[редактиране | редактиране на кода]

Ранните среднодолнонемски текстове все още са били ясно повлияни от устната реч. Имало е съкратени, разговорни форми като semme (вместо sineme, „на неговия“), sir (вместо siner, „неговият“), eyr (вместо einer, „един“). Тези текстове са характеризирани от географското положение, но не са израз на диалект. В по-късния книжовен език авторите се опитват да избягват тези съкратени форми и да използват етимологично правилни форми.[3]

През 15-и и началото на 16-и век, покрай Новото благочестие, източният среднонидерландски оказва влияние над менстерландския писмен среднодолнонемски.[3]

Във вестфалския и източновестфалския език има среднонемски влияния, особено в елбоизточновестфалския. Стандартният немски би трябвало да е бил познат на писателите там.[3]

Някои лингвисти предполагат, че южният остфалски език е повлиял на книжовността на останалата част на Остфалия. Южна Остфалия се счита за най-силния духовен център на ранния среднодолнонемски.[3]

От втората половина на 14-и век писменият среднодолнонемски става все по-унифициран. Този среднодолнонемски книжовен език възниква от тогавашния източнодолнонемски и е оформен предимно от Любек. Този надрегионален писмен език изисква надрегионална устна лингва франка, която не е запазена, но трябва да бъде приета за дадена в него време.[3]

Лингвистични паметници[редактиране | редактиране на кода]

Библията на Любек (1494 г.), последната страница с бележка за печата

В допълнение към среднодолнонемските официални докумен, особено следните произведения представляват важни езикови паметници на среднодолнонемския език:

По-късно езиково ниво[редактиране | редактиране на кода]

Съвременният долнонемски език е възникнал от среднодолнонемския.

Речници[редактиране | редактиране на кода]

Речникът на среднодолнонемския е описан в Среднодолнонемски речник на Карл Шилер и Август Любен, в Среднодолнонемския кратък речник на Август Любен и Кристоф Валтер и в друг среднодолнонемски кратък речник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1 Петър 1:24 – 25])
  2. Niederdeutsche Sprache : Versuch einer Definition. Karl Wachholtz. с. 9 – 27.
  3. а б в г д Mittelniederdeutsch. Erich Schmidt Verlag. ISBN 3-503-01645-7. с. 98 – 118 (§ 3.2).
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mittelniederdeutsche Sprache“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.