Среднодолнонемски език
| Среднодолнонемски език Mittelniederdeutsch | |
| Писменост | латиница |
|---|---|
| Употреба | 1150 г. или 1200 – 1600 г. |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски езици Германски езициЗападногермански езициИнгвеонски езици среднодолнонемски език | |
| Кодове | |
| ISO 639-3 | GML |
| Среднодолнонемски език в Общомедия | |
Среднодолнонемски език (на английски: German Middle Low) е етап на развитие на долнонемския език. Той се е развил от старосаксонския език през Средновековието и е документиран в писмена форма от около 1225 – 1234 година (Саксонски огледало).
Понятието „среднодолнонемски“[редактиране | редактиране на кода]
Терминът среднодолнонемски е двусмислен:
- Среднодолнонемският в по-тесен смисъл включва Северна Германия и (само) североизточната част на днешна Нидерландия, източно от р. Ейсел.
- Среднодолнонемският в по-широк смисъл включва Северна Германия и цялото среднонидерландско езиково пространство.
По-големите изложения на среднодолнонемския език (като напр. от линвистите Любен и Лаш) третират среднодолнонемския изключително в тесния смисъл на термина.[2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среднодолнонемският език е бил в ханзейския период от около 1300 г. до около 1600 г. сл. н. е. водещият писмен език в Северна Централна Европа и е служил като лингва франка в северната половина на Европа. Използвал се е паралелно с латинския за дипломация и документация. По-голямата част от кореспонденцията на ханзите в Централна и Северна Европа се осъществява на среднодолнонемски. Има среднодолнонемски документи от Лондон на запад до Новгород на изток и Берген на север до Вестфалия на юг. Среднодолнонемският език също се използва във Висбю на ос. Готланд, Рига, Талин и Тарту. В Датската кралска библиотека в Копенхаген и до днес съществува ръкописен среднодолнонемско-руски речник от Тьонес Фоне (Tönnies Fonne) от 1607 г. Най-вече през този период, долнонемският език оказва значително влияние върху скандинавските езици норвежки, датски и шведски, което се характеризира с множество заемни думи. Някои филолози по скандинавистика вярват, че около половината или дори повече от шведския речник произхожда от долнонемския. Трябва обаче да се има предвид, че това са по-рядко срещани думи (местоимения, съюзи, предлози и др.) и по-скоро редки съществителни (названия на професии и др.).
Регионални характеристики на писмения език[редактиране | редактиране на кода]
Ранните среднодолнонемски текстове все още са били ясно повлияни от устната реч. Имало е съкратени, разговорни форми като semme (вместо sineme, „на неговия“), sir (вместо siner, „неговият“), eyr (вместо einer, „един“). Тези текстове са характеризирани от географското положение, но не са израз на диалект. В по-късния книжовен език авторите се опитват да избягват тези съкратени форми и да използват етимологично правилни форми.[3]
През 15-и и началото на 16 век, покрай Новото благочестие, източният среднонидерландски оказва влияние над менстерландския писмен среднодолнонемски.[3]
Във вестфалския и източновестфалския език има среднонемски влияния, особено в елбоизточновестфалския. Стандартният немски би трябвало да е бил познат на писателите там.[3]
Някои лингвисти предполагат, че южният остфалски език е повлиял на книжовността на останалата част на Остфалия. Южна Остфалия се счита за най-силния духовен център на ранния среднодолнонемски.[3]
От втората половина на 14 век писменият среднодолнонемски става все по-унифициран. Този среднодолнонемски книжовен език възниква от тогавашния източнодолнонемски и е оформен предимно от Любек. Този надрегионален писмен език изисква надрегионална устна лингва франка, която не е запазена, но трябва да бъде приета за дадена в него време.[3]
Лингвистични паметници[редактиране | редактиране на кода]
В допълнение към среднодолнонемските официални докумен, особено следните произведения представляват важни езикови паметници на среднодолнонемския език:
- Саксонското огледало, сборник на саксонските закони около 1225 г., която оказва значително влияние върху съдебната практика в Европа чак до 19 век,
- Саксонската световна хроника, хроника в проза от 13 век,
- Магдебургската съдийска хроника, създадена 1350 – 1516 г.,
- Берлинската книга на града, около 1380 – 1498 г.,
- новелата „Хроника“ от Херман Корнер, гр. Любек, от 1416 г. (също на латински),
- Великденската пиеса Редентир, мистериозна пиеса от 1464 г.,
- Любекската библия (1494 г.), инкунабуа, отпечатана от Стефен Арндес в гр. Любек, 1494,
- Reynke de vos, отпечатан в Печатарство Mohnkopf на Ханс ван Гетелен в гр. Любек, 1498 г., животински епос, който е преведен на много езици и редактиран като Райнер Фухс от Йохан Волфганг фон Гьоте,
- Любекската библия (1533 – 1534 г.) или Библията на Бугенхаген,
- De düdesche Schlömer, духовна драма на тема „Всеки човек“, от Йоханес Щрикер (1584 г.),
- Старият танц на мъртвите саксонски (1597 г.) от Натан Хитреус, най-старото филологическо издание на долнонемски текст,
- Наръчник по руски език на Тьонес Фонес (1607 г.).
По-късно езиково ниво[редактиране | редактиране на кода]
Съвременният долнонемски език е възникнал от среднодолнонемския.
Речници[редактиране | редактиране на кода]
Речникът на среднодолнонемския е описан в Среднодолнонемски речник на Карл Шилер и Август Любен, в Среднодолнонемския кратък речник на Август Любен и Кристоф Валтер и в друг среднодолнонемски кратък речник.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ [1 Петър 1:24 – 25])
- ↑ Niederdeutsche Sprache : Versuch einer Definition. Karl Wachholtz, 1892. с. 9 – 27.
- ↑ а б в г д Mittelniederdeutsch. Erich Schmidt Verlag. ISBN 3-503-01645-7. с. 98 – 118 (§ 3.2).
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mittelniederdeutsche Sprache в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |