Сръбско-унгарска република Бараня-Бая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сръбско-унгарската република Бараня-Бая (на унгарски: Baranya-Bajai Szerb-Magyar Köztársaság) е краткотрайно държавно образувание обявено в Печ на 14 август 1921 г. Територията му включва най-северните части от географските области Бараня и Бачка.

От Великата народна скупщина на сърби, буневци и останалите славяни в Банат, Бачка и Бараня на 25 ноември 1918 г. е провъзгласено присъединяването на тази територия към Кралство Сърбия. След разгрома на Унгарската съветска република начело с Бела Кун през лятото на 1919 г., много комунистически дисиденти от Будапеща бягат от "белия терор" на адмирал Миклош Хорти в Печ, Бараня, където кмета Бела Линдер им предоставя политическо убежище. Тази територия остава в рамките на Унгария, обаче местния сръбски художник Петър Добрович предвид избягването на белите ексцесии спрямо тези дейци, предлага провъзгласяването на независима република.

Републиката не получава международно признание, а и Никола Пашич предвидливо оттегля армията от тази област и там се настанява гвардията на Хорти и независимостта на републиката е ликвидирана. По силата на Трианонския договор територията на републиката е поделена между кралството на сърби, хървати и словенци и Унгария.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитрије Боаров, Политичка историја Војводине, Нови Сад, 2001.