Сръбско-унгарска република Бараня-Бая
| Сръбско-унгарска република Бараня-Бая | |
| 1921 – 1921 | |
 Знаме | |
 | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Сръбско-унгарска република Бараня-Бая |
| Местно име | Baranya-Bajai Szerb-Magyar Köztársaság Српско-мађарска република Барања-Баја |
| Континент | |
| Столица | Печ |
| Управление | |
| Форма | Република |
| История | |
| Основаване | 14 август 1921 г. |
| Разпадане | 20 август 1921 г. |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от |  Унгария |
| Сръбско-унгарска република Бараня-Бая в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Сръбско-унгарската република Бараня-Бая (на унгарски: Baranya-Bajai Szerb-Magyar Köztársaság; на сръбски: Српско-мађарска република Барања-Баја) е краткотрайно държавно образувание, обявено в Печ на 14 август 1921 г.[1] Територията му включва най-северните части от географските области Бараня и Бачка.
От Великата народна скупщина на сърби, буневци и останалите славяни в Банат, Бачка и Бараня на 25 ноември 1918 г. е провъзгласено присъединяването на тази територия към Кралство Сърбия. След разгрома на Унгарската съветска република начело с Бела Кун през лятото на 1919 г., много комунистически активисти от Будапеща бягат от „белия терор“ на адмирал Миклош Хорти в Печ, Бараня, където кметът Бела Линдер им предоставя политическо убежище. Тази територия остава в рамките на Унгария, обаче местният сръбски художник Петър Добрович предвид избягването на белите ексцесии спрямо тези дейци, предлага провъзгласяването на независима република.[1]
Републиката не получава международно признание, а и Никола Пашич оттегля сръбската армия от областта, като там се настанява гвардията на Хорти и независимостта на републиката е ликвидирана. По силата на Трианонския договор територията на републиката е поделена между Кралството на сърби, хървати и словенци и Унгария.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Szűts Emil: Az elmerült sziget. A Baranyai Szerb-Magyar Köztársaság (Pécs, 1991) ISBN 963-7272-42-9, p. 44, 167 – 168, 206 – 207
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитрије Боаров, Политичка историја Војводине, Нови Сад, 2001.