Ставре Джиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ставре Джиков
Ставре Џиков
юрист от Северна Македония
Роден

Образование Скопски университет

Ставре Джиков (на македонска литературна норма: Ставре Џиков) е известен юрист, адвокат, бивш съдия и държавен прокурор на Северна Македония, публицист – автор на няколко книги.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1952 година в град Джержоньов в Полша, като дете на политически емигранти - бежанци от Гражданската война в Гърция. По произход е от Егейска Македония, от Шестеово (Костурско) и Чеган (Воденско).[1] Неговият дядо Атанас Димовски е местен войвода на Шестеово и боец ​​в четите на войводите Пандо Кляшев и Васил Чекаларов по време на Илинденското въстание.[1] През зимата на 1956 година, през декември, семейството се връща в столицата на Народна република Македония Скопие.[1] Средното си образование завършва в скопската гимназия „Орце Николов“, а висшето – в Юридическия факултет на Скопския университет.

Кариера и личен живот[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на висшето образование няколко години работи като съдия в Скопие, до назначаването си на поста държавен прокурор.[2] В периода от 1999 до 2002 година работи на поста главен прокурор на Република Македония. Като главен прокурор на Република Македония в периода на военния конфликт през 2001 работи по разследванията и обвиненията за военни престъпления срещу т. нар. Армия за национално освобождение и започва сътрудничеството с трибунала в Хага, като има и конфликтни отношения с прокурорката Карла дел Понте по отношение на предаването на делата в Хага.[3] След изтичане на мандата прокурор на Република Македония, се включва в адвокатурата, където работи като адвокат до днес.

От 1990 година започва с написването на няколко статии в новинарските издания, вестници, седмичници и списания,[4] на исторически и юридичеси теми, свързани с Македония. Негови статии са: „Вистината за Прохор Пчињски“ в „Нова Македонија“, април 1990 година; „Голготата на прогонетите Македонци“ в „Република“, декември 1991 година; „Македонска политичка емиграција“ в „Македонија Денес“, септември 1998; „Македонија експериментална лабораторија за човековите слободи и права“ в „Македонија Денес“, октомври 1998; „Македонија од Требош до Хаг“ в „Македонија Денес“, февруари 2004 и други статии.[4] Същевременно започва с писане и публикуване на много книги с различна тематика от художествената проза и поезия, юридически теми и история на Македония. Автор е на повече професионални научни статии в областта на съдебната система, прокуратурата и адвокатурата.

Сред обществеността на Република Македония Джиков е известен активист, участник и един от организаторите на гладна стачка срещу промяна на името на Република Македония[5] проведена два пъти, в декември 2010 и октомври 2011. Ставре Джиков е женен и е баща на две деца.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вистината за Прохор Пчински“ (1990)
  • „Прогонети“ (1991)
  • „Македонија во комунистичкиот триаголник“ (1993)
  • „Воскресение“ (1995)
  • „Претседател на Македонија“ (1997)
  • „Јавно обвинителство“ (2001)
  • „Адвокатурата во Република Македонија (1945-2005)“ (2005)
  • „Четврта емигрантска Македонија“ (2007)

Съавтор е на книгите:

  • „Јавното обвинителство во Република Македонија“ (2000)
  • „Заговор против претседателот Киро Глигоров“ (2002), с Киро Глигоров
  • „Обединета Македонија во обединета Европа“ (2009), със своя син, Александар Джиков.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Џиков, Ставре. „Четврта емигрантска Македонија“, Аз-Буки, Скопие, 2007, стр. 21.
  2. Утрински весник. 16 октомври 2006 година, брой .1012
  3. Дневник. 18 март 2006, брой 1961.
  4. а б Џиков, Ставре. „Четврта емигрантска Македонија“. Аз-Буки, Скопје, 2007. (Бележка за автора)
  5. Учесници во штрајкот со глад за неменување на името Македонија на 17-ти и 18-ти Декември 2010
     Портал „Македония“         Портал „Македония