Станислав Петров
| Станислав Петров | |
| съветски офицер | |
 Станислав Петров, 2016 г. | |
| Роден |
7 септември 1939 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Военна служба | |
| Звание | подполковник |
| Уебсайт | |
| Станислав Петров в Общомедия | |
Станислав Евграфович Петров (на руски: Станисла́в Евгра́фович Петро́в) е съветски офицер в оставка, който на 26 септември 1983 година предотвратява потенциална ядрена война, след като приема, че предупреждението на съветската система за ранно предупреждаване „Око“ за ракетно нападение от страна на САЩ е фалшиво и не изпълнява предписанията за ответна реакция.[1][2]
Според няколко източници решението изиграва съществена роля в предотвратяването на внезапен ответен ядрен удар по САЩ. Проведените експертизи на спътниковата система за ранно предупреждение разкриват, че тя е била повредена.[3]
Инцидентът довежда до едно от най-напрегнатите решения на световните ядрени сили от годините на Студената война, които се взимат в последната минута и от хора, които не принадлежат към висшия команден състав.
Инцидентът
[редактиране | редактиране на кода]В нощта на 26 септември 1983 година подполковник Станислав Петров е оперативен дежурен в команден пункт Серпухов-15, намиращ се недалеч от Москва. В това време Студената война е в своя пик – три и половина седмици преди това е свален южнокорейски Боинг 747.[1]
В командния пункт постъпва съобщение от приетата на въоръжение преди една година космическа система за ранно предупреждение. В случай на нападение незабавно трябвало да се уведоми ръководството на страната, което да вземе решение за ответен удар. Все пак анализирайки информацията – съобщението давало информация за няколко пуска на ракети от една точка, подполковник Петров решава, че това е лъжливо сработване на системата.[2]
Последвалото разследване установява, че причината е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците.[3] По-късно в космическата система се правят промени, позволяващи да се изключи тази ситуация.[4]
Станислав Петров е подложен на интензивни разпити от началниците си относно действията си. Първоначално е похвален за решението си и му е обещана награда, след това е порицан, че не е описал инцидента във военния дневник (за което той не е имал никакво време и възможност). Той не получава награда, според него - защото инцидентът и други открити грешки в системата за откриване на ракети са смутили началниците му и влиятелните учени, които са били отговорни за нея, така че при официална негова награда те е трябвало да бъдат наказани.[2]
Петров се пенсионира преждевременно, въпреки че подчертава, че не е бил „принуден да напусне“ армията, както понякога твърдят западни източници.[10] и претърпява нервен срив,
Оповестяване и награди
[редактиране | редактиране на кода]Заради военната тайна и политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 година.
На 21 май 2004 г. международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“, базирана в Сан Франциско, връчва на Петров наградата си „Световен гражданин“ (World Citizen Award) „в знак на признание за ролята, която той изигра в предотвратяването на катастрофа“.[5]
През януари 2006 г. Петров посещава САЩ и в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк Асоциацията на гражданите на света му връчва втора специална награда (19 януари 2006).[5][6] Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.
Среща се с американския журналист Уолтър Кронкайт в офиса си на CBS в Ню Йорк. Това интервю, заедно с други моменти от посещението на Петров в Съединените щати, е използвано за филма „Човекът, който спаси света“[5][7] на Питър Антъни. Премиерата му е през октомври 2014 г. на филмовия фестивал Уудсток в Уудсток, Ню Йорк. Филмът печели „Почетно споменаване: Награда на публиката за най-добър разказвателен филм“ и „Почетно споменаване: Награда Джеймс Лайънс за най-добър монтаж на разказвателен филм“.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Lebedev, Anastasiya. The Man Who Saved the World Finally Recognized // MosNews/Association of World Citizens (AWC). The Association of World Citizens, 21 May 2004. Архивиран от оригинала на 21 July 2011. Посетен на 4 September 2021.
- 1 2 3 Тот, который не нажал // flb.ru. Посетен на 26 септември 2025.
- 1 2 Stanislav Petrov – the man who quietly saved the world – has died aged 77 // Metro. 18 September 2017. Посетен на 19 September 2017.
- ↑ Molniya orbit // Посетен на 23 October 2022.
- 1 2 3 Stanislav Petrov Averts a Worldwide Nuclear War // Bright Star Sound. Архивиран от оригинала на 4 December 2015. Посетен на 27 September 2006.
- ↑ Russian Colonel Who Averted Nuclear War Receives World Citizen Award // Moscow News. 20 January 2006. Архивиран от оригинала на 6 February 2006. Посетен на 27 September 2006.
- ↑ Statement Film website // Statement Film ApS. Архивиран от оригинала на 21 ноември 2014. Посетен на 26 септември 2025.
- ↑ Bernstein, Rachel. 2014 Woodstock Film Festival Honors Darren Aronofsky, Announces Audience Awards // Penske Media Corporation, 21 October 2014. Архивиран от оригинала на 10 July 2017. Посетен на 4 September 2021.
|
