Дрезденска награда за мир

Дрезденската награда е международна награда за мир, присъждана ежегодно около 13 февруари, когато се отбелязва годишнината от разрушаването на Дрезден.

Значение

Наградата е учредена през 2009 г. от асоциацията „Приятели на Дрезден Германия“, основана в Дрезден – филиал на американската асоциация за подкрепа Friends of Dresden Inc. в Ню Йорк, основана от Гюнтер Блобел. С нея се отличават личности с особени постижения в борбата с конфликтите, насилието и ескалацията.

Наградата в размер на 10 хил. евро се дарява от „Фондация Клаус Чира“, а освен нея носителите ѝ получават бронзова статуетка с височина приблизително 30 cm, проектирана от Констсанце Файнт Айснер по модел на фигурата Ernst от фонтана на Моцарт в Дрезден. Върху скулптурата могат да се разпознаят и пораженията от войната, нанесени на оригиналната фигура, изложена в Дрезденския лапидариум.

В допълнение към основното ѝ предназначение според организаторите наградата има за цел да противодейства на присвояването на паметния ден на Дрезден от десни екстремисти.

Първата церемония по връчването на наградата през 2010 г. е отложена с един ден от съображения за сигурност по искане на саксонското министерство на вътрешните работи и се провежда на церемония в операта „Земпер“. През следващите години носителите на наградата Даниел Баренбойм и Джеймс Нахтуей също са почетени в „Земпер“.

Носители

Година	Личност	Панегирист	Основание за присъждане на наградата	Изображение
2010	Михаил Горбачов, бивш президент на Съветския съюз	Герхарт Баум	за постиженията му „в областта на предотвратяването на конфликтите и насилието“ и по-специално за ангажимента му към ядреното разоръжаване. С инициативата си за едностранно демонтиране на ракетите със среден обсег Горбачов даде знак за края на надпреварата в ядреното въоръжаване и направи „един от най-значимите приноси за предотвратяване на насилието през последните десетилетия“.
2011	Даниел Баренбойм, диригент и пианист	Рихард фон Вайцзекер	за развитието на оркестъра West-Eastern Divan Orchestra, в който участват музиканти с египетски, ирански, израелски, йордански, ливански, палестински, сирийски и испаноезичен произход.
2012	Джеймс Нахтуай, военен фотограф	Вим Вендерс	за неговите „снимки, които никога не се забравят. И той прави това като моралист, като човек, който не само се надява, но и вярва, че снимките му могат да доведат до промяна в мисленето.“
2013	Станислав Петров, бивш офицер от съветската армия	Клаус Клебер	„В нощта на 25 срещу 26 септември 1983 г. Станислав Петров възпира започването на трета световна война и политиците, които можеха или вероятно щяха да решат друго. Един инженер на служба в Съветската армия, който се изправи пред отговорност, която не би могла да бъде по-голяма - отговорност за оцеляването на човечеството. Той я изпълни, защото взе решението си не като техник, не като офицер, а като човек.“
2014	Емануел Джал, судански музикант и бивш дете войник	Фату Бенсуда	за неговата музикална и политическа ангажираност срещу военното насилие над деца в Африка
2015	Едуард, херцог на Кент, член на британското кралско семейство	Курт Биденкопф	за приноса му за помирението между Великобритания и Германия.
2016	Даниел Елсберг	Якоб Аугщайн	като „родоначалник на разобличителите“. Той вдъхновява другите със своята смелост.
2017	Доменико Лукано, кмет на град Риаче	Мартин Рот	за приемането и интегрирането на 550 бежанци в село Риаче, в което живеят 1800 души.
2018	Томи Смит, олимпийски шампион и борец за граждански права	Гюнтер Валраф	„Жестът на атлетите Томи Смит и Джон Карлос на подиума на Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. е една от най-впечатляващите публични демонстрации срещу расовата дискриминация през миналия век. Мълчалив протест, който се превърна в част от историята на гражданската смелост. Тогавашният олимпийски шампион Томи Смит се превръща в модел за подражание на политически ангажирания спортист. 50 години по-късно расизмът все още съществува. За съжаление темата е загубила малко от своята актуалност. А жестът е останал такъв, какъвто е бил тогава: смел и силен.“ Гюнтер Блобел, съинициатор на Дрезденската награда
2019	Фан Тхи Ким Фук, жертва на войната във Виетнам	Джеймс Нахтуай	„Активистката за мир е удостоена с наградата за работата си за помирение. Тя последователно отхвърля омразата, посланик на добра воля е на ЮНЕСКО и е създала фондация за деца, засегнати от войната.“
2020	Музун Алмелехан, сирийска активистка в областта на образованието и специална пратеничка на УНИЦЕФ	Фан Тхи Ким Фук	Тя „е смятана за един от най-силните и влиятелни гласове в борбата за образование на децата в кризисните райони. Започва работата си на 14-годишна възраст в йордански бежански лагер, където е избягала от Сирия със семейството си. За много от бежанците участието в образователни програми не е било най-висок приоритет предвид безнадеждността в лагера. Но Музун обикаля от палатка на палатка и убеждава и родители, и деца колко важно е училището.“
2021	Кристина Марин Кампос, лекар	Герхарт Баум	„Испанският лекар [...] получава Дрезденската награда от името на медицинския персонал по целия свят, който е свършил и продължава да върши изключителна работа по време на кризата с короната. [...] За да облекчи самотата на пациентите с КОВИД, изолирани в интензивните отделения, Кристина Марин Кампос призова испанското население да пише на болните. Още през първия ден бяха получени 35 000 писма.“
2022	Роджър Кокс, адвокат, който представлява ищците срещу Royal Dutch Shell	Хелена Маршал
2023	Даниел Либескинд, архитект	Марион Акерман	„Когато всичко изглежда приключило - война, геноцид, терористична атака - това, което остава, е споменът" [...] "А начинът, по който си спомняме, може да определи дали всичко това ще се повтори. Нуждаем се от места за възпоменание и напомняне. И те трябва да са като тези, проектирани от Даниел Либескинд: да не могат да бъдат пропуснати.“
2024	Алексей Навални (посмъртно), руски дисидент

През 2023 г. за първи път е присъдена почетна награда от „Приятелите на Дрезден“. Неин носител е Герхарт Баум, отличен за „посвещението си на човешките права и мира през целия си живот“. Кметът на Дрезден Дирк Хилберт произнася хвалебствена реч.

Алексей Навални е обявен за носителят на Дрезденската награда за мир за 2024 г. на 4 април 2024 г. – месец и половина след смъртта му в наказателна колония в арктическата Ямало-ненецка област. Церемонията по връчването на наградата е насрочена за 12 май в Дрезденския държавен драматичен театър (Staatsschauspiel Dresden). Вдовицата на политика, Юлия Навалная, е поканена да получи наградата от негово име.

Външни препратки

• Официален уебсайт на „Приятели на Дрезден“.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dresden-Preis в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​