Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“
- Вижте пояснителната страница за други значения на Инцидент с южнокорейски „Боинг“.
Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“ | |
Самолетът, който е свален през 1983 г., на летище „Цюрих“ през 1980 г. | |
Кратки данни | |
---|---|
Дата | 1 септември 1983 г. |
Място | Източно море, близо до остров Монерон, западно от остров Сахалин, Руска СФСР, Съветски съюз |
Причина | Свален от съветските сили за противовъздушна отбрана поради навигационна грешка на пилотите; разпадане по време на полет |
Самолет тип | „Боинг 747-230B“ |
Авиокомпания | „Кориън Еър Лайнс“ |
Кодово име | HL7442 |
Маршрут | Ню Йорк – Анкъридж – Сеул |
Пътници | 246 |
Екипаж | 23[Б 1] |
Загинали | 269 |
Оцелели | 0 |
Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“ в Общомедия |
Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“[Б 2] е редовен полет на „Кориън Еър Лайнс“ от Ню Йорк до Сеул през Анкъридж, Аляска.[1] На 1 септември 1983 г. самолетът е свален от съветския самолет-прехващач „Су-15”.[2][3][4][5] Пътническият самолет „Боинг 747“ пътува от Анкъридж за Сеул, но поради навигационна грешка, допусната от екипажа, самолетът се отклонява от планирания маршрут[6][7][8][9] и прелетява през съветското забранено въздушно пространство.[10][11][7] Съветските военновъздушни сили третират неидентифицирания самолет като нахлуващ американски шпионски самолет[7][12] и го унищожават с ракети въздух-въздух след изстрелване на предупредителни изстрели.[13][14][15] Самолетът се разбива в морето близо до остров Монерон, западно от Сахалин в Японско море[16] и убива всички 269 пътници и екипаж на борда, включително Лари Макдоналд от Камарата на представителите на САЩ.[17][18] Съветският съюз открива останките в морето на 15 септември, както и полетните записващи устройства през октомври,[19] но тази информация е пазена в тайна от съветските власти до 1992 г., след разпадането на страната.[13][20][21]
Съветският съюз първоначално отрича да знае за инцидента, но по-късно признава,[22] че сваля самолета и твърди, че е на шпионска мисия.[23] Политбюро на ЦК на КПСС заявява, че това е умишлена провокация от страна на Съединените американски щати[24] за изследване на военната готовност на Съветския съюз или дори за провокиране на война. Съединените американски щати обвиняват Съветския съюз, че възпрепятства операциите по търсене и спасяване.[25] Съветските въоръжени сили скриват доказателствата търсени в разследването на Международната организация за гражданска авиация, като бордовите записващи устройства,[26] които са публикувани десет години по-късно, след разпадането на Съветския съюз.[27]
В резултат на инцидента Съединените американски щати променят процедурите за проследяване на самолети, които излитат от Аляска, а президентът Роналд Рейгън издава директива, която прави американската сателитна радионавигационна глобална система за позициониране свободно достъпна за гражданска употреба, след като бъде достатъчно развита, като общо благо.[28] Роналд Рейгън допълнително втвърдява тона в отношенията на страната му със Съветския съюз и инициира „големи дипломатически усилия за задържане на международното и вътрешното внимание, фокусирано върху съветските действия“.[29] Отнема лиценза на „Аерофлот Совиет Еърлайнс“ за извършване на полети до и от Съединените американски щати до 1986 г.[30][31] и обявява кръстоносен поход срещу комунизма.[32]
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Това е втори пореден инцидент с южнокорейски самолет „Боинг“ над тогавашното въздушно пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над Карелия, в близост до база на Северния флот на Бяло море.
През пролетта на 1982 г. 2 групи самолетоносачи на американския военноморски флот навлизат в Охотско море в близост до п-в Камчатка, където е разположена базата на съветските атомни подводници от съветските стратегически ядрени сили, които са в състава на Тихоокеанския флот.
Преди инцидента с този самолет в края на март 1983 г. 3 американски самолетоносача се намират във водите на Алеутските острови, където 3 седмици провеждат военно учение, като на 4 април 6 самолета „А-7“ в района на Малките Курилски острови навлизат над съветското въздушно пространство на дълбочина от 2 до 30 км над териториалните води на СССР и извършват учебни стрелби срещу наземни цели на о. Зелени. След разследване на инцидента на 4 април тогавашният министър на отбраната на СССР взема незабавни мерки да замени остарелите „МиГ-21“ и „МиГ-23“ на Курилските острови и о. Сахалин с по-модерните самолети „МиГ-31“, за да се предотвратяват бъдещи евентуални провокации.
Развитие
[редактиране | редактиране на кода]Съветски изтребител „Су-15“ сваля „Боинг 747“ на южнокорейските авиолинии, полет 007 (KAL-007) или (KE007).
Южнокорейският самолет навлиза над съветското въздушното пространство и е свален от изтребители-прихващачи „Су-15“, след което се разбива югозападно от остров Сахалин. В катастрофата няма оцелели, а сред жертвите е членът на Камарата на представителите на САЩ Лари Макдоналд. Сваленият самолет е превозвал 246 пътници и е бил с екипаж от 23 души, като е изпълнявал полет от Ню Йорк за Сеул (с междинно кацане в Анкоридж). Свален е, след като се отклонява от курса на 500 километра. Основните версии за причините за случилото се са съответно според конфронтиралите се страни – грешка на екипажа и провокация от страна на американското външно разузнаване ЦРУ.
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Инцидентът предизвика сериозно влошаване на и без това обтегнатите отношения между СССР и САЩ. По онова време съветските войски са в Афганистан, а в САЩ за президент е избран „ястребът“ Роналд Рейгън, като Студената война навлиза в нова спирала на напрежение. Този инцидент е най-тежкият в историята на съветската авиация, довел до втвърдяване на позициите между водещите ядрени сили СССР и САЩ в края на Студената война. Начело на 2-те държави са съответно Юрий Андропов, бивш ръководител на КГБ, и Роналд Рейгън, който след инцидента обявява кръстоносен поход срещу комунизма.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Johnson 1986, с. 6.
- ↑ Degani 2001.
- ↑ Defection of Soviet Pilot Cpt. Alexander Zuyev to the West in 1989 // dailymotion.com. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
- ↑ Младенова, Галина. "Студената война" в небето // Глобус. duma.bg, 2013-09-02. Посетен на 2024-09-25. (на български)
- ↑ Инджов, Момчил. Генадий Осипович: Аз свалих южнокорейския боинг, пак бих го направил // clubz.bg, 2014-07-21. Посетен на 2024-09-25. (на български)
- ↑ Daniloff 2008, с. 304.
- ↑ а б в Degani 2004.
- ↑ ICAO 1993, с. 4, 5 и 43.
- ↑ Pearson 1987, с. 40 – 41.
- ↑ ICAO 1993, с. 13.
- ↑ Pearson 1987, с. 40.
- ↑ Maier, Timothy W. (April 16, 2001). "KAL 007 Mystery". Insight Magazine
- ↑ а б Illesh, Andrey (1992). "The Mystery of the KAL-007 (English translation)". Izvestia.
- ↑ Daniloff, Nicholas. Of Spies and Spokesmen: My Life as a Cold War Correspondent. University of Missouri Press, 2008. ISBN 978-0826266309. p. 301. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
- ↑ ICAO 1993, с. 55.
- ↑ Johnson 1986, с. 30.
- ↑ ICAO 1993, с. 54.
- ↑ Pearson 1987, с. 122.
- ↑ Bohlen, Celestine. Tape Displays the Anguish On Jet the Soviets Downed // nytimes.com, 1992-10-16. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
- ↑ Andrey Illesh (May 21, 1991). "?". Izvestia. p. 6.
- ↑ Oberdorfer 1998, с. 51.
- ↑ Young, Launer 1988, с. pp. xiii, 47.
- ↑ Sputnik, The Truth and Lies about the South Korean Airliner
- ↑ Pearson 1987, с. 145.
- ↑ Congressional Record, September 20, 1983, pp. S12462–S12464
- ↑ Soviet news magazine, Izvestia #228, October 16, 1992
- ↑ ICAO. KAL TAPES TO BE HANDED OVER TO ICAO (PDF) // legacy.icao.int, 1993-01. Архивиран от оригинала на 2012-12-09. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
- ↑ Pellerin, Cheryl. United States Updates Global Positioning System Technology // iipdigital.usembassy.gov, 2006-02-03. Архивиран от оригинала на 2013-10-09. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
- ↑ Richelson 1997, с. 385.
- ↑ The Current Digest of the Soviet Press
- ↑ Clines, Francis X. REAGAN ACTS TO CLOSE DOWN AEROFLOT'S 2 OFFICES IN U.S. // nytimes.com, 1983-09-09. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
- ↑ Ronald Reagan Presidential Foundation & Institute. President Reagan's Address to the Nation on the Soviet Attack on a Korean Airliner (KAL 007) // youtube.com, 2011-04-23. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Young, Launer, Marilyn, Michael. Flights of Fancy, Flight of Doom: KAL 007 and Soviet-American Rhetoric. University Press of America, 1988. ISBN 0819172251. p. pp. xiii, 47. Посетен на 2024-09-24. (на английски)
- Johnson, Richard William. Shootdown : Flight 007 and the American connection. New York, N.Y., U.S.A., Viking, 1986. ISBN 0-670-81209-9. p. 6. Посетен на 2024-09-24. (на английски)
- Daniloff, Nicholas. Of Spies and Spokesmen: My Life as a Cold War Correspondent. University of Missouri Press, 2008. ISBN 0826266304. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
- Degani, Asaf. Taming HAL: Designing Interfaces Beyond 2001. Palgrave Macmillan, 2004. ISBN 031229574X. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
- ICAO. Destruction of Korean Air Lines Boeing 747 on 31 August 1983, Report on the Completion of the ICAO Fact-finding Investigation, June 1993. CANADA, International Civil Aviation Organization, 1993. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
- Pearson, David. KAL 007: The Cover-up. Summit Books, 1987. ISBN 0671557165. Посетен на 2024-09-25. (на английски)
- Oberdorfer, Don. From the Cold War to a New Era: The United States and the Soviet Union, 1983-1991. JHU Press, 1998. ISBN 0801859220. Посетен на 2024-09-25.
- Richelson, Jeffrey T. A Century of Spies. Oxford University Press US. 1997. ISBN 0-19-511390-X. (на английски)
- Degani, Asaf. Korean Air Lines Flight 007: Lessons From the Past and Insights for the Future. New York: St. Martin's Press (Palgrave-Macmillan), 2001. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Авиационни произшествия и инциденти в Русия
- Авиация в Южна Корея
- История на Южна Корея
- Военна история на СССР
- История на Сахалинска област
- Транспорт в Сахалинска област
- 1983 година в СССР
- Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“
- Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка
- Инциденти със сваляне на самолет
- Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан
- Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз