Станко Станков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станко Станков
български революционер
Роден
1856 г.
Починал
8 януари 1934 г. (78 г.)

Станко Вълкович Станков е български поборник – деец на борбите за национално освобождение, опълченец (1877 – 1878) и участник в Балканските войни от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 1856 година в село Тълминци, Палански окръг (днес Крива паланка), тогава в Османската империя.

Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876).[1]

Постъпва в Българското опълчение и на 30 април 1877 година е зачислен в V дружина, IV рота. Уволнен е на 22 юни 1878 година.[1]

След Освобождението остава в Свободна България, живее в село Празноглавци (днес Светля), Радомирско.[1]

По време на Балканската война (1912 – 1913) и на Първата световна война служи в обоза на армията.[1]

През 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово заедно с останалите живи по това време опълченци, известни на габровци.[2]

Умира на 8 януари 1934 година в село Светля.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 260, № V.114.33.
  2. Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 261.