Стийнбок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стийнбок
Raphicerus campestris male (Etosha, 2012).jpg
Стийнбок, национален парк Етоша
Raphicerus campestris female (Etosha, 2012).jpg
Стийнбок, национален парк Етоша
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
подсемейство: Antilopinae Антилопи
род: Raphicerus
вид: R. campestris Стийнбок
Научно наименование
Уикивидове Raphicerus campestris
(Thunberg, 1811)
Разпространение
Raphicerus campestris range map.PNG
Стийнбок в Общомедия

Стийнбок (Raphicerus campestris) е сравнително малък тревопасен бозайник от семейство Кухороги, подсемейство Антилопи. Обитава южните и източните части на Африка.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Височината при холката е 52 cm, а теглото — 11 kg. Ушите са големи и придават интересен вид на главата. Антилопите наподобяват на дребни ориби. Гърбът и късата опашка са кафеви, а корема и между крайниците са бели. Мъжките имат къси, остри и прави рогца с дължина 7 - 19 cm. Опашката е много къса 4 - 6 cm.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е представен от две основни местообитания - в Източна и Южна Африка. Вероятно през плейстоцен ареалът им е бил по-голям и двете големи групи са били свързани. Доскоро ареалът на вида е включвал и части от Уганда, но днес не е разпространен в тази страна.[2] Северната граница на южната популация започва от Атлантическото крайбрежие на Централна Ангола и се движи на запад до крайбрежието на Индийския океан на Мозамбик. В този обширен ареал е разпространена в общирни части с изключение на крайбрежието на Намибия и части от ЮАР и Лесото.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Местообитанията на стийнбок включват голямо разнообразие като полупустини, обширни равнини, плата, савани, местности обрасли с храсталаци и акациеви дървета.[3] Наблюденията в Национален парк Крюгер показват, че видът консумира целогодишно предимно акация от вида Acacia tortilis и непоказва тенденция на миграция към влажни области през сухия сезон. Тоза му поведение го отличава от други африкански тревопасни животни, както и някои симпатрични видове[4]

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Стийнбок са дневни териториални животни, които нормално обитават определена територия сами или като майка с малко и по-рядко в дойка. Всеки индивид маркира територия като се изхожда на определени за целта места или оставя секрет отделян от специални жлези. Ако бъде наблюдаван като двойка то това се дължи по-скоро на срещи между отделни индивиди в припокриващи се участъци от територията или по време на периода на ухажване[5].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Антилопите стийнбок се хранят основно със зелените части на растенията. Това са млади листа, филизи, цветове и плодове. Поради високото съдържание на влага в тях животните си осигуряват необходимата вода и не изпитват нужда да пият[4]. През сухият сезон стийнбок ровят земята с копита в търсене на луковици, грудки и корени[4].

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Няма изразена сезонност на размножителния период. Раждат целогодишно, но обикновено пикът е от ноември до декември. Бременността продължава около 170 дни. Самката ражда по едно малко, което кърми два пъти денем. Някои раждат по два пъти годишно. Малките сучат в продължение на 3 месеца. Женските стават полово зрели на 6 - 8 месеца, мъжките на 9 месеца. Продължителността на живота е около 7 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) IUCN SSC Antelope Specialist Group. Raphicerus campestris. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 29 March 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern.
  2. Williams, John G. 1967. A Field Guide to the National Parks of East Africa. Collins, London. (ISBN 0-00-219294-2)
  3. Kingdon, Jonathan. 1997. The Kingdon Field Guide to African Mammals. Academic Press, San Diego & London. Pp. 387–388. (ISBN 0-12-408355-2)
  4. а б в Du Toit, Johan T. 1993. The feeding ecology of a very small ruminant, the steenbok (Raphicerus campestris). African Journal of Ecology 31: 35–48.
  5. wildliferanching, Steenbok (Raphicerus campestris), (Thunberg, 1811)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.