Стоян Попов (партизанин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Попов
деец на БКП
Гробът на Стоян Попов в Централните софийски гробища
Гробът на Стоян Попов в Централните софийски гробища

Роден
Починал
18 юли 1969 г. (70 г.)
Народен представител в:
VI ВНС   

Стоян Николов Попов, с псевдоним Дядо Васил, е деец на Българската комунистическа партия, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, член на Централния комитет на БКП.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Попов е роден на 25 юли 1898 година в серското село Дряново, тогава в Османската империя, днес в Гърция. След Междусъюзническата война в 1913 година семейството му се преселва в Пазарджик, България, където Попов работи като тютюноработник. Участва в Първата световна война и в т. нар. Владайско въстание в 1918 година. Става член на БКП в 1919 година. През 1923 година е арестуван. Член е на Окръжния комитет на БКП в Пазарджик. След Септемврийското въстание е осъден като участник в него по Закона за защита на държавата. След изтърпяване на присъдата в 1929 година е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пазарджик, а после в София. В 1931 година става член на Централния комитет на партията. В 1932 година заминава за Москва, където учи Международната ленинска школа и работи в Профсъюзния интернационал.[1]

Връща се в България в 1936 година и от 1937 до 1940 година е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пазарджик. От 1940 година отново е член на ЦК и отговаря за профсъюзната работа. В 1941 година е затворен в лагера Гонда вода, а след това в Кръстополе. През октомври 1943 година е освободен. Участва в комунистическото съпротивително движение и става политкомисар на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Организатор на Съпротивителното движение в Пазарджишко, наред с Методи Шаторов. Партизанин от Партизански отряд „Ангел Кънчев“.[2]

При намесата на България във войната срещу Германия командва полк. Участва във Втората световна война като помощник-командир на двадесет и седми пехотен чепински полк (23 септември 1944)[3]. Заема високи длъжности в БКП и държавата. От 1946 година е народен представител. От 1958 година отново е член на ЦК на БКП. Удостоен е с орден „Георги Димитров“ (1958, 1959, 1964, 1968).[1], както и с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 361.
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 99, 174
  3. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 120
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 120
     Портал „Македония“         Портал „Македония