Странстващ гълъб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Странстващ гълъб
Bird lore (1913) (14562557107).jpg
Природозащитен статут
EX
Изчезнал (1914 г.)[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Гълъбоподобни (Columbiformes)
семейство:Гълъбови (Columbidae)
род:Странстващи гълъби (†Ectopistes)
вид:Странстващ гълъб (†E. migratorius)
Научно наименование
Swainson, 1827 г.
Linnaeus, 1766 г.
Разпространение
Map-Ectopistes-migratorius.png
Обхват на вкаменелости
Странстващ гълъб в Общомедия
[ редактиране ]

Странстващият гълъб (Ectopistes migratorius) е наскоро изчезнал вид гълъб.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век странстващите гълъби вероятно са били най-често срещаните птици в източната и централната част на Северна Америка.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Странстващите гълъби са се събирали на огромни ята и техните миграции затъмнявали небето с часове.

Заплахи и изчезване[редактиране | редактиране на кода]

На пазарите в Ню Йорк са се продавали заклани и почистени странстващи гълъби по едно пени парчето.

Марта – последният странстващ гълъб

Орнитологът Александър Уилсън е пресметнал, че едно наблюдавано от него ято е съдържало повече от 2 млрд. птици. Около 100 години по-късно, на 1 септември 1914 г., последният странстващ гълъб на земята – птица на име Марта – е умрял в зоологическата градина в Синсинати.

Видът е бил станал жертва на най-смъртоносния хищник на планетата – съвременните хора. Никой не се е заел специално да изтреби странстващите гълъби; и едва ли някой в началото на деветнадесети век е могъл да си помисли, че изобилно присъстващ вид е възможно да бъде унищожен за толкова кратко време. Но две високоефективни технологии – електрическият телеграф и пушката – дали възможност на ловците да издебват в засада ятата по време на тяхната миграция. В крайна сметка големият им брой въобще не се е оказал способен да ги запази.

Има предложения за клониране на Странстващия гълъб в бъдеще.[3][4] Първо се сглобява ДНК на странстващия гълъб. И след това се инжектира в сперматозоиди и яйцеклетка с премахната ДНК. Осъществява се оплождане. Имплантира се в женския скален гълъб. Снася се яйце. След известно време странстващия гълъб се излюпва.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ectopistes migratorius (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Ectopistes migratorius. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  3. Mecklenborg, Theresa. Cloning Extinct Species, Part II. // Tiger_spot.mapache.org. Посетен на 29 февруари 2012.
  4. De-extinction projects now under way. // The Long Now Foundation. Посетен на 12 октомври 2012.