Страшимир Джамджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Страшимир Джамджиев
Роден 10 септември 1901 г.
Починал 1987 г. (85 г.)
Професия чиновник в БНБ
Националност Флаг на България България

Страшимир Джамджиев е един от големите български преводачи от немски и от руски език. Превел е творби на някои от най-значимите автори на немската литература като Йохан Волфганг Гьоте, Ернст Теодор Амадеус Хофман, Хайнрих Хайне, Томас Ман, Стефан Цвайг и на руската литература като Леонид Леонов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Страшимир Геортиев Джамджиев произлиза от именит великотърновски род. Дълги години е работил като чиновник в БНБ. Той е голям почитател и познавач на германския философ Йозеф Шнайдерфранкен, известен с името Bô Yin Râ.[1]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

От немски[редактиране | редактиране на кода]

  1. Томас Ман, „Доктор Фаустус. Животът на немския композитор Адриан Леверкюн, разказан от един негов приятел“, роман, 1967, 1981
  2. Стефан Цвайг, „Триумфът и трагедията на Еразъм Ротердамски, биографичен роман“, 1968, 1980
  3. Ана Зегерс, „Доверие“, роман, 1970
  4. Стефан Цвайг, „Еразъм; Магелан; Фуше“, биографични романи (с Димитър Стоевски), 1971
  5. Гюнтер де Бройн, „Буриданово магаре“, роман, 1972
  6. Едуард Клайн, „Солта на справедливостта“, роман, 1973
  7. Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Лешникотрошачката“, приказни повести, 1976
  8. Томас Ман, „Литературна есеистика“, В 2 т., 1975-1976, 1978
  9. Йохан Волфганг Гьоте, „Гьоте за литературата и за изкуството“, В 2 т., 1979
  10. Стефан Цвайг, „Еразъм Ротердамски“, роман, 1980
  11. Хайнрих Хайне, „Философска проза“, В 2 т., 1981
  12. Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Приказки“, 1981, 1994
  13. Томас Ман, „Йосиф и неговите братя“, тетралогия, 1984
  14. Стефан Цвайг, „Избрани творби“, В 5 т., 1987
  15. Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Избрани творби“, 1987
  16. Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Лешникотрошачката“, приказка, 1996
  17. Томас Ман, „Есета в 6 тома“, 2000
  18. Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Приказни новели“, 2001
  19. Томас Ман, „Йосиф в Египет“, роман, 2005

От руски[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сатим Улуг-Зода, „Таджикски народни приказки“, 1954
  2. Владимир Ф. Трендяков, „Чудотворната“, повест, 1961
  3. Варткес Тевекелян, „Гранитът не се топи: Из записките на един чекист“, роман, 1963
  4. Григорий Ф. Квитка–Основяненко, „Пан Халявски“, роман, 1963
  5. Вил Липатов, „Зъб-мъдрец“, повест, 1963
  6. Олег Игнатиев, „Бразилия – гигантът на тропика“, пътепис, 1964
  7. Леонид Леонов, „Крадец“, роман, 1964
  8. Олес Гончар, „Тронка“, роман в новели, 1965
  9. Леонид Леонов, „Път към океана“, роман, 1968
  10. Леонид Леонов, „Скутаревски“, роман, 1969
  11. „Научно–фантастични разкази“, сборник, 1969
  12. Леонид Леонов, „Златната карета“, пиеса, 1970
  13. Александър П. Довженко, „Избрани произведения“, 1974
  14. Георгий К. Жуков, „Спомени и размисли за Отечествената война 1941-1945“, 1976

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bô Yin Râ – Мъдрец от нашето време, tsvetop, 25 ноември 2012

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]