Сурис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сурис / Маус
Sourisrivermap.png
Карта на водосборния басейн на река Северна Ред Ривър с повдигната в цвят река Сурис
Общи сведения
Местоположение Канада (провинции Саскачеван и Манитоба) и САЩ (щат Северна Дакота)
Дължина 720 km
Водосборен басейн 61 124 km²
Начало
Място Югоизточната част на провинция Саскачеван
Координати 49°59′03.84″ с. ш. 103°47′12.84″ и. д. / 49.9844° с. ш. 103.7869° и. д.
Надм. височина 604 m
Устие
Място в река Асинибойн (десен приток), от системата на река Нелсън
Координати 49°39′56.88″ с. ш. 99°34′04.08″ и. д. / 49.6658° с. ш. 99.5678° и. д.
Надм. височина 331 m
Ширина 60 m
Сурис / Маус в Общомедия

Сурис (на английски: Souris River) в Канада, или Маус (Mouse) в САЩ, е река в Северна Америка – в Канада (провинции Саскачеван и Манитоба) и в САЩ (щата Северна Дакота).

Тя е десен приток на река Асинибойн, от системата на река Нелсън. С дължина от 720 км[1] заема 38-мо място сред реките на Канада.

Река Сурис край град Сурис, Манитоба

Река Сурис извира на 80 км югоизточно от град Риджайна, административния център на провинция Саскачеван. Тече на югоизток, минава през градовете Уейбърн и Естеван, където отдясно в нея се влива река Лонг Крийк и завива на изток. При град Оксбоу приема отляво река Мус Маунтин, отново завива на югоизток и навлиза в САЩ, щата Северна Дакота. Преминава през язовира Дарлинг, град Майнът (най-големия по течението), завива на изток, след това на североизток и накрая на северозапад и отново се връща на територията на Канада, но вече в провинция Манитоба. Приема отляво притоците си Антлер и Гейнсбъро Крийк, завива на североизток и на 34 км югоизточно от град Брандън се влива отдясно в река Асинибойн, на 331 м н.в.

Площта на водосборния басейн на реката е 61 124 km2, от които в Канада са 39 724 km2, а в САЩ – 21 400 km2[1]. Водосборният басейн на Сурис представлява 33,6% от водосборния басейн на река Асинибойн. Басейнът ѝ обхваща части от две канадски провинции – Саскачеван (югоизточната част) и Манитоба (югозападната част) и малка част (на север до границата с Канада) на американския щат Северна Дакота.

По-големи притоци на река Асинибойн са:

  • леви – Мус Маунтин, Дийп, Антлер, Гейнсбъро Крийк;
  • десни – Лонг Крийк, Де Лак, Уинтъринг.

Максималният отток на реката е през май, а минималния през март. Има дъждовно-снегово подхранване. От началото на декември до началото на април река Асинибойн замръзва.

По-големи градове по течението на Сурис са:

Уейбърн (10 484 души), Саскачеван
Естеван (11 034 души), Саскачеван
Оксбоу (1 285 души), Саскачеван
Бърлингтън (1 060 души), Саскачеван
Майнът (42 4854 души, най-големия град по течението), Северна Дакота
Велва (1 084 души), Северна Дакота
Мелита (1 051 души), Манитоба
Сурис (1 837 души), Манитоба

Цялото долно и част от средното течение на река Сурис е открито през 1738 г. от известния френски търговец на ценни животински кожи по онова време в Северна Америка Пиер Готие Варен дьо ла Верандри, който заедно със синовете си Луи Жозеф и Пиер се изкачва по течението на реката до днешния град Майнът, пресича нисък вододел и достига на юг до река Мисури[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/rivers.html
  2. Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 201-202. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Souris Riverr“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.