Съби Кривошиев
| Съби Кривошиев | |
| български свещеник и общественик | |
| Роден |
1892 г.
|
|---|---|
| Починал | 5 октомври 1944 г.
|
| Награди | За гражданска заслуга |
Съби К. Кривошиев е български свещеник и общественик.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1892 г. в село Столът, област Габрово. Учи в прогимназията в Севлиево. Завършва Семинария и след това учителства. През 1924 г. става свещеник в село Хирево. През 1927 г. е преместен в Севлиево като енорийски свещеник в църквата „Света Троица“. През 1932 г. става архиерейски наместник. От 1937 г. е протойерей. През 1940 г. на празника Възнесение Господне е произведен в свещеноиконом, а три дни по-късно отличен с нагръден кръст. Награден е с два ордена: V степен „За гражданска заслуга“ и IV степен „За човеколюбие“. Участва в различни обществени инициативи и ръководи местното старопиталище. Безследно изчезва през нощта на 5 октомври 1944 г. Севлиевският състав на Народния съд го осъжда на смърт и му е конфискувано цялото имущество.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Иванова, Катерина. Народният съд в Севлиево (1944 – 1945 г.) // Мартенски студентски четения т. 1 (ч. 2). Велико Търново, Великотърновски университет, 2015. ISBN 978-954-524-999-0. с. 136 – 152.