Сънотворно лекарство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сънотворно лекарство (също приспивателно лекарство) е вид психоактивно вещество, чиято основна цел е да подпомогне заспиването.[1] Приспивателни хапчета се използват най-вече за лечение на безсъние или за хирургическа анестезия.

Групата на сънотворните лекарства е свързана с тази на успокоителните лекарства. И докато последните служат за намаляване на безпокойствието, приспивателните имат функцията да инициират, поддържат или удължават съня. Тъй като функциите им се застъпват, а лекарствата в този клас като цяло водят до пристрастяване, те често се обединяват под общото название „сънотворни и транквиланти“.[2] Те влизат в групата на депресантите – вещества, които потискат функциите на централната нервна система.[3]

Сънотворните лекарства се предписват редовно за лечение на безсъние и други нарушения на съня.[4] Много от тях създават навик у човека, нарушавайки модела на съня. Поради тази причина, лекарите често препоръчват промени в околната среда преди лягане, по-добра „хигиена на съня“, избягването на кофеин и други стимулиращи вещества или поведенческа намеса (например когнитивна поведенческа терапия), преди да се предпишат лекарства за сън. Когато се предпишат, сънотворните лекарства следва да се използват за най-кратко възможно време.[5]

Към 2010 г., сред индивидите с нарушения на съня 13,7% взимат предписани лекарства различни от бензодиазепини, докато 10,8% приемат бензодиазепини.[6] Ранните барбитурати вече не се използват широко, макар все още да се използват от някои пациенти. При децата, предписването на сънотворни лекарства не е добре прието, освен ако не е за лечение на нощен ужас или сомнамбулизъм.[7] Старите хора са по-чувствителни към потенциалните странични ефекти на дневната умора и когнитивните нарушения, а метаанализите сочат, че рискът като цяло надхвърля ползите от сънотворните лекарства у старите хора.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dorlands Medical Dictionary:hypnotic // Архивиран от оригинала на 11 декември 2008.
  2. Brunton, Laurence L. 17: Hypnotics and Sedatives // Goodman & Gilman's The Pharmacological Basis of Therapeutics. 11th. The McGraw-Hill Companies, Inc., 2006. ISBN 978-0-07-146804-6. Посетен на 6 февруари 2014.
  3. Сънотворни и транквиланти
  4. National Prescribing Service. NPS News 67: Addressing hypnotic medicines use in primary care // 2 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 22 февруари 2011. Посетен на 19 март 2010.
  5. Mendels, J. Criteria for selection of appropriate benzodiazepine hypnotic therapy // J Clin Psychiatry Suppl. септември 1991. с. 42 – 6.
  6. Kaufmann, Christopher N. и др. Trends in prescribing of sedative-hypnotic medications in the USA: 1993 – 2010 // Pharmacoepidemiology and Drug Safety 25 (6). 2015. DOI:10.1002/pds.3951. с. 637 – 45.
  7. Gelder, M., Mayou, R., Geddes, J. Psychiatry. 3rd. New York, Oxford, 2005. с. 238.
  8. Glass, J. и др. Sedative hypnotics in older people with insomnia: meta-analysis of risks and benefits // BMJ 331 (7526). ноември 2005. DOI:10.1136/bmj.38623.768588.47. с. 1169.