Телон

Телон
Akilinik
	Телон Akilinik
Общи сведения
Местоположение	Канада (Северозападни територии и територия Нунавут)
Дължина	944 km
Водосб. басейн	142 400 km²
Отток	840 m³/s
Начало
Място	от езерото Уайтфиш
Координати	63°31′00.84″ с. ш. 106°49′14.16″ и. д. / 63.5169° с. ш. 106.8206° и. д.
Надм. височина	357 m
Устие
Място	в залива Честърфийлд, северозападната част на Хъдсъновия залив
Координати	63°58′14.16″ с. ш. 93°43′17.04″ и. д. / 63.9706° с. ш. 93.7214° и. д.
Надм. височина	0 m
Ширина	делта m
	Телон в Общомедия

Телон (на английски: Thelon River) е река в Северна Канада, Северозападни територии и територия Нунавут, вливаща се в залива Честърфийлд, северозападната част на Хъдсъновия залив. Дължината ѝ от 904 km^[1] ѝ отрежда 20-о място сред реките на Канада.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Телон изтича от южния ъгъл на езерото Уайтфиш (източната част на Северозападните канадски територии) на 357 м н.в. Насочва се на изток, преминава през езерото Линкс (354 м н.в.), продължава на изток и на 62°26′ с. ш. 104°35′ з. д. / 62.433333° с. ш. 104.583333° з. д.62.433333, -104.583333 завива на север. Протича през езерото Айбъри (216 м н.в.) и отново продължава в северна посока до 64°19′ с. ш. 103°16′ з. д. / 64.316667° с. ш. 103.266667° з. д.64.316667, -103.266667, където завива на изток и навлиза в територия Нунавут. Преминава последователно през езерата Бивърли (81 м н.в.), Абърдийн (80 м н.в.), Шулц (71 м н.в.) и Бейкър (2 м н.в.) и чрез делта се влива в залива Честърфийлд, северозападната част на Хъдсъновия залив.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 142 400 km²^[1], като включва териториите на четири канадски провинции – Северозападни територии (източната част), територия Нунавут (част отюгозападния сектор) и малки части от провинции Саскачеван и Манитоба.

Водосборният басейн на река Телон граничи с други три водосборни басейна:

на север – с водосборния басейн на река Бак, вливаща се в Северния ледовит океан;

на запад и югозапад – с водосборните басейни на реките Локхарт, Талтсън, Фон дю Лак и други, отнасящи се към басейна на река Маккензи, вливаща се в Северния ледовит океан;

на юг и югоизток – с водосборните басейни на реките Чърчил, Тлевиаза, Та Ан и други, вливащи се директно в Хъдсъновия залив;

Основните притоци на река Телон са: леви – Хенбъри; десни – Елк, Дубонт, Казан.

Хидроложки показатели

Многогодишният среден дебит на реката в устието ѝ е 840 m³/s^[1]. Максималният отток е през юни-юли, а минималният е през февруари-март. Подхранването на реката е предимно снегово. От октомври до май реката е скована от ледена покривка.

Откриване и изследване на реката

Делтата на реката е открита през 1761 г. от английска морска експедиция, изпратена от правителството със задача да открие т.нар. „Северозападен проход“ – воден път, свързващ Атлантическия с Тихия океан. Освен делтата експедицията открива и езерото Бейкър, през което тя протича^[2].

През 1790 г. друга английска морска експедиция се изкачва още по-нагоре по реката до езерото Шулц, като по този начин е открито най-долното течение на Телон^[2].

През 1770 г. търговският агент на английската компания „Хъдсън Бей“, занимаваща се с търговия с ценни животински кожи, Самюъл Хиърн, по време на пътешествието си на северозапад към река Копърмайн, открива най-горното течение на реката с езерата Линкс и Уайтфиш^[2].

Вижте също

Източници

1 2 3 atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 14 октомври 2008. Посетен на 8 ноември 2012.
1 2 3 Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 266, 267, 269.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thelon River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[atlas-1] 1 2 3 atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 14 октомври 2008. Посетен на 8 ноември 2012.

[www.ozon-2] 1 2 3 Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 266, 267, 269.

[1]

[2]