Теодор Аксентович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодор Аксентович
Teodor Axentowicz

Роден
Починал
Погребан Полша

Етнос Арменци
Образование Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Теодор Аксентович в Общомедия

Теодор Аксентович (на полски Teodor Axentowicz) с герб Гриф (роден на 13 май 1859 г. в Брашов, умира на 26 август 1938 г. в Краков) – полски художник и график с арменски произход, професор и ректор на Академията за изящни изкуства в Краков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Теодор Аксентович „Автопортрет с палитра“

Роден на 13 май 1859 г. в Брашов в Седмиград (Трансилвания), в семейство на полски арменци, което през XVII в. Получава шляхтичка титла и герб Гриф (Jaxa). Бащата Деодат е австрийски съдебен служител, майката Агнешка произхожда от унгарския род Плюшар. Скоро след раждането си е кръстен като римокатолик. Когато навършва три години, семейството му се премества да живее в Лвов. По това време се ражда сестра му Хелена.

В периода 1878 – 1882 г. Аксентович учи в Мюнхен (в средата на октомври 1878 г. е приет в Академията за изящни изкуства – Antikenklasse, през 1882 – 1895 г. следва в Париж (ателието на Каролюс-Дюран)[1]. Работи като илюстратор в списания и прави копия на картините на стари майстори, между които на картини на Ботичели и Тициан. В периода 1890 – 1899 г. често пътува до Лондон и Рим, където рисува портрети на жени от полската аристокрация. В Англия се запознава с Иза Гилгуд, за която се жени през 1893 г. Двамата имат осем деца: роденият още в Лондон Филип Томаш Станислав, наречен Томи (1893 – 1915), загинал край Луцк през 1915 г. като офицер в австрийската войска, след смъртта му е създадена картината „Майка над гроба на сина си“ (1915 г.); дъщеря Гладис (1896 г.); Ян Болеслав (1898 – 1967), офицер от Полската армия; Ядвига (1900 г.); Ванда (1901 г.); Ирена /Реня/ (1903 г.); Кажимеж Юзеф (1905 г.); Йежи Арчибалд (1908 г.).
През 1894 г. сътрудничи с Войчех Коссак и Ян Стика при реализацията на Рацлавицката панорама. През 1895 г. пристига в Краков, където става професор в Школата по изящни изкуства и остава на тази позиция до 1934 г. През 1897 г. основава школа по изобразително изкуство за жени на ул. „Голембя“ 14, където са се обучавали и Станиславски и Вичулковски.[2]

Съосновател е на Сдружението на полските художници „Изкуство“ (на пол. „Sztuka“), чиято цел е организирането на изложби, а към членовете му принадлежат: Юзеф Хелмонски, Юлиан Фалат, Яцек Малчевски, Юзеф Мехофер, Ян Станиславски, Влоджимеж Тетмайер, Леон Вичулковски и Станислав Виспянски.

През 1910 г. става ректор на краковската Академия за изящни изкуства. От 1928 г. е почетен член на Сдружението за насърчаване на изящните изкуства (на пол. Towarzystwo Zachęty Sztuk Pięknych) във Варшава. Показва творбите си на изложби в Берлин (1896, 1913), Сейнт Луис (1904), Мюнхен (1905, 1935), Лондон (1906), Виена (1908), Рим (1911), Венеция (1914, 1926), Париж (1921), Чикаго (1927), Прага (1927).

Умира на 26 август 1938 г. Погребан е на Раковицкото гробище в Краков.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Аксентович получава признание като портретист (Газда Пайонк от Нови Живчански, пол. Gazda Pająk z Nowego Żywczańskiego, 1934), художник, който рисува красиви жени (Портрет на дама в черна рокля, пол. Portret damy w czarnej sukni (1906) и автор на картини, показващи сцени на обреди и обичаи на хуцулите (ценни негови творби са: Хуцулско погребение, пол. Pogrzeb Huculski (1882), Празник на Йордан, на пол. Święto Jordanu (1893) и Коломийка, на пол. Kołomyjka (1895). В периода 1911 – 1912 г. въз основа на скица от 1900 г. създава композицията Полски посланици при Хенрик Валези, на пол. Poselstwo polskie u Henryka Walezego, а също и творби, свързани с арменците: Покръстването на Армения (1900) и Арменците в Полша (около 1930).

Създава също графики за илюстрации и проектира плакати за изложби. Автор е на проект за витраж за арменската катедрала в Лвов (1895 г.), който обаче не е реализиран. Той е и един от основателите на дружеството Любители на историята и забележителностите в Краков (на пол. towarzystwo Miłośników Historii i Zabytków w Krakowie), на виенския „Сецесион“ (Secession) и на Националното сдружение за изящни изкуства във Франция. През 1906 г. Архиепископ Юзеф Теодорович кани Теодор Аксентович и приятеля му от Академията, Юзеф Мехофер, да участват в работите по реновацията на арменската катедрала в Лвов. Предложението е подкрепено от комитета за реставрация на храма. Предлагат на Аксентович да проектира новия олтар от мрамор, мозайката в централната апсида и амвона.

През 1998 г. в Националния музей в Краков се провежда монографична изложба на художника, придружена от изчерпателен каталог.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Królewska Akademia Sztuk Pięknych... [w:] H. Stępień, M. Liczbińska, Artyści polscy w środowisku monachijskim w latach 1828 – 1914 (materiały źródłowe), wyd. II, Kraków: Agencja Wydawniczo-Reklamowa Chors, 1994, s. 12, ISBN 83-903086-1-4.
  2. Tadeusz Z. Bednarski: Krakowskim szlakiem Teodora Axentowicza. Kraków: Secesja, 2004, с. 227.
  3. Krystyna Stefaniak, Jerzy Żmudziński (red.), Teodor Axentowicz 1859 – 1938 : katalog wystawy, Muzeum Narodowe w Krakowie listopad 1998 – styczeń 1999, Muzeum Śląskie w Katowicach luty 1999 – kwiecień 1999, Stefania Krzysztofowicz-Kozakowska, Adam Kieniewicz, Kraków: MNK, 1998, ISBN 83-87312-24-X.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Teodor Axentowicz“ в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.