Теслимкьой
Теслимкьой Sarıpolat |
|
---|---|
Страна |
![]() |
Регион | Мармара |
Вилает | Родосто |
Надм. височина | 156 m |
Население | 378 души (2000) |
Пощенски код | 59300 |
Телефонен код | 0282 |
Теслимкьой или Теслим (на турски: Sarıpolat, Саръполат) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Родосто.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 12 километра западно от Малгара.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Теслимкьой е българско село в Малгарска каза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Теслим (Teslim) е село със 142 домакинства и 725 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Теслим живеят 221 български екзархийски семейства или 1003 души.[2]
Писателят Дамян Калфов преподава в местното училище през 1905-1907 г.
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Теслимкьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Теслимкьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Теслимкьой
Божил Калинов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[4]
Вълчо Вълчев Попдимчев (1891 – 1940), български военен деец, подполковник[5]
Димитър Георгиев Карагьозов (1911 – 1944), български партизанин, ятак[6]
Димитър Годошев (Гадошев, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, Нестроева рота на 11 серска дружина[7]
Ламбо Георгиев Ламбов (1912 – 1944), български партизанин[8]
Стефан Панайотов Иванов (1892 – 1915), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина.[9]Загинал през Първата световна война.[10]
Яни Тодоров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[11]
- Свързани с Теслимкьой
Спас Цветков, деец на ВМОРО, учител в Теслимкьой и Малко Търново[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 64-65.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 332.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 92; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 134-135
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 179.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 299.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 716.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 417.