Тзавелас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Четата на Стерьос Влахвеис (седнал в средата), отляво на него Никос Тзавелас, а отдясно е Атанасиос Кипурос (капитан Фенгарас).

Тзавелас или Тзавеллас (на гръцки: Τζαβέλας ή Τζαβέλλας) е виден сулиотски род, от който произхождат редица гръцки общественици. Представители на рода има и в България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кланът Тзавеллас е един от двата рода в Сули, който застава начело на т.нар. Сулиотската федерация /обединение от четири селища/, заедно с подчинените им други - за закрила и отбрана от Али паша Янински и на други седем селища по време на сулиотска война.

Сулиотите завоюват със силата на оръжието и изтръгват от властта на агите на Али паша Янински още 66 селища в района на Пинд. Според историка Георгиос М. Сариянис ("Република, развитие и учредяване на Сулиотската федерация (XVI-XVIII в)., на гръцки: Σαρηγιάννης, Γεώργιος "Η δημοκρατία, η εξέλιξη και η συγκρότηση της Σουλιώτικης Ομοσπονδίας (16ος-18ος αι.) основател на клана е венецианския поданик Василиос Тзаравелла (на гр. Βασίλειος Τζαραβέλλα).

Ръководител на Федерацията и стратег на военните сблъсъци през XVIII век е Ламброс Тзавеллас (1745-1792), а след неговата смърт и синът му Фотос Тзавеллас (Сули, 1770 - Корфу, 1809), наричан в гръцката историография "Ахил на Сули". Фотос е включен в състава на т.нар. албански полк.

Тзавеллас ръководят някои от най-кръвопролитните битки срещу Али паша Янински, като по този начин Федерацията се превръща в сериозна пречка за разширяване на неговата автономна власт. Кланът Тзавеллас и останалите сулиотски родове превръщат Сули в една от малкото крепости на Балканите, запазили своята независимост до падането на Сули през 1803 г.

Художествени интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Сулиотите са възпяти за храбростта си от видния филелин лорд Байрон в поемата "Чайлд Харолд". За Фотос Тзавеллас националният гръцки герой Теодорос Колокотронис казва, че е бил "съвършенството" (на гр: "... ο Φώτος Τζαβέλλας ήτο το τέλειο."). Фотос Тзавеллас и баща му Ламброс Тзавеллас записват една от най-славните страници по героизъм и родолюбие в новата гръцка история по време на пленничеството (1792-1793) на Фотос при Али паша Янински, когато последният пленява с хитрост и измама 70 други сулиотски бойци. От този период е запазен и "Дневникът на пленничеството на Фотос Тзавеллас" (на гръцки: "Το ημερολόγιο της αιχμαλωσίας του Φώτου Τζαβέλλα"). Али паша обещава пари, почести и длъжности, отправя и заплаха на военачалника Ламброс Тзавеллас, че ще убие сина му, ако сулиотите не му се подчинят, в отговор на което получава следното писмо от своя "заклет враг", както се подписва Ламброс (в оригинал на гр. език: "Εγώ ο ωμοσμένος εχθρός σου/ καπετάν Λάμπρος Τζαβέλλας):

(в откъс) "Ако синът ми, който е толкова млад, не би бил доволен да се жертва за Родината си, то той не е достоен да живее и да се нарича мой син. Хайде, давай невернико, нямам търпение да ти отмъстя! Аз съм тук да защитавам Родината си срещу един крадец."

Писмото разгневява Али паша Янински, но след първоначалния си порив незабавно да убие Фотос, той се въздържа. Напада сулиотите на 20 юли 1792 г., които обаче са подготвени за удара и Али паша претърпява пълно поражение. Част от мирния договор предвижда и освобождаването от пленничество на Фотос Тзавеллас, който ще накара и в бъдеще Али паша да съжалява, че не е приключил с него още докато лежи в собствената му тъмница. Счита се легендарно, че по-късно Фотос умира отровен от агенти на пашата в Корфу през 1809 г. Синът му Кицос Тзавеллас продължава делото на своите предци, като се превръща в един от военачалниците на Гръцкото освободително въстание от 1821 г. Името му е записано в някои от най-решаващите битки - като тези по време на обсадата на Месолонги през 1822 и 1825 г. (Лорд Байрон умира след настинка в Месолонги през 1824 г., охраняван до последно от сулиотите). Кицос Тзавеллас е адютант на крал Отон I в следосвобожденска Гърция, два пъти e министър на войната и министър-председател през 1847-1848 г. Десетки представители на клана Тзавеллас ръководят и участват в битки в Гръцкото освободително движение, в което и загубват живота си.

Видни представители[редактиране | редактиране на кода]

Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Софо Тзавелла, дъщеря на Ламброс Тзавеллас и Мосхо Тзавелла, участник в борбите срещу Али паша Янински. Фотини Тзавелла, внучка на Ламброс Тзавеллас, придворна дама на кралица Амалия (1836-1862) и съпруга на националния гръцки герой Теодорос Колокотронис.

България[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Македония“         Портал „Македония