Тимошка армия (1885)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тимошка армия.

Тимошката армия е оперативна групировка, сформирана от сръбското върховно командване в навечерието на Сръбско-българската война от 1885 година с цел да окупира Северозападна България (Видин, Белоградчик, Берковица) и да предотврати българско настъпление в Източна Сърбия, докато главните сръбски сили се спуснат от долината на Нишава в Софийското поле и завземат българската столица.[1]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Армията наброява близо 15 000 души с 16 оръдия, разпределени в 23 пехотни батальона (в т. ч. 7 батальона от така наречената „активна“ войска, преминала през редовно обучение, и 16 батальона II призив – опълченци), 3 батареи полева и планинска артилерия, кавалерийски, инженерни, санитарни и обозни части.[2][3]

Общ командир на тези войски е генерал Милойко Лешанин. Началник на щаба е полковник Радован Милетич. Към 15 октомври, когато крал Милан издава указа за образуване на Тимошката армия, голяма част от нея е събрана на източната граница, но при избухването на войната на 2 ноември мобилизацията и съсредоточаването все още не са приключили.[3]

Боен ред и бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Ядрото на Тимошката армия е Тимошката дивизия, която обединява III и XIII активен полк, батальон от VIII активен полк, три ескадрона, две полеви батареи, пионерна рота и нестроеви части с обща численост от над 7500 души начело с полковник Илия Джукнич.[3] В началото на войната дивизията нахлува на българска територия откъм Зайчар, разбива българите при Кула (на 4 ноември), а по-късно обсажда Видин (12 ноември).[4]

На северния и южния фланг на Тимошката дивизия са разположени опълченските части. На север, при Неготин срещу Брегово, се намира Тимошкият отряд – I и IX полк II призив под общото командване на подполковник Михайло Динич[3], който също взема участие в операциите срещу Видин.[4]

На юг, при Кадъбоаз, е Белоградчишкият отряд, в който влизат XIV полк II призив и една планинска батарея начело с полковник Пао Путник. Предназначението му е да овладее крепостта Белоградчик.[3] Разгромен е от българите на 6 ноември на подстъпите към града.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Раткович-Костич, Славица. Преглед на причините за неуспеха на кралската сръбска войска във войната с България от 1885 г. Военноисторически сборник 2006, книга 4, стр. 34;
    История на Сръбско-българската война 1885 година. Щаб на армията – Военно-историческа комисия. София, Държавна печатница, 1925, стр. 206
  2. Скоко, Саво. Воjвода Радомир Путник. Књига 1. Београд, Београдски издавачко-графички завод, 1985, стр. 128
    История на Сръбско-българската война 1885 година. Щаб на армията – Военно-историческа комисия. София, Държавна печатница, 1925, стр. 202
  3. а б в г д Ђорђевић, Владан. Историjа српско-бугарског рата. Београд, Нова штампариjа „Давидовић“, 1908. Том 2, стр. 1284-1287
  4. а б в Кратка история на сръбско-българската война през 1885 година. Военноисторически сборник, 2006, кн. 1-2, стр. 105-106, 125-126