Томазо Строци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Томазо Строци
Tommaso Strozzi
благородник
Роден
Починал
ок. 1395
Управление
РелигияКатолицизъм
Герб
Семейство
РодСтроци от Мантуа
БащаМарко Строци
МайкаБиче
СъпругаДжована Моналди
Джулия Маласпина
ДецаУберто
Марко
Гуидо
Джакомо
Биче
Джовани
Лудовико

Томазо Строци (* XIV век, Флоренция, Флорентинска република; † ок. 1395, Мантуа, Сеньория Мантуа) е италиански политик, родоначалник на клона Мантуа на сем. Строци.[1][2]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Марко ди Росо ди Джерио Строци, който умира в Битката при Монтаперти през 1260 г., и на съпругата му Биче.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1375 г. Томазо е член на флорентинските магистрати, наречени Ото дела Гуера, които влизат в битката срещу папските легати, които повторно подчиняват териториите на Папската държава с оглед на предстоящото завръщане на папата в Рим от Авиньон. През 1376 г. те са отлъчени от Църквата от папа Григорий XI и започват да експулсират шестстотин флорентинци от Авиньон, като конфискуват цялото им имущество. Едва наследникът Урбан VI успява да подпише мирен договор в Тиволи на 28 юли 1378 г. Но Войната на осемте светии, на която Томазо Строци е един от лидерите, и нейният провал карат град Флоренция да обеднее и дискредитират гвелфската олигархия, управляваща града. Занаятчийските гилдии организират бунт, за да протестират срещу банкерите (като Строци и главата на семейството им Томазо) и търговците, които държат властта в града. Към тях се присъединяват Чомпи, които скоро поемат контрола над площада. Започва прогонването на благородниците от Флоренция и някои, включително Пиеро дели Албици, са обезглавени. Томазо успява да избегне бесилката, като намира убежище в Мантуа, при Лудовико II Гондзага, господар на града.

Известният Параклис „Строци ди Мантова“, издигнат от семейството му в базиликата „Санта Мария Новела“ във Флоренция, оттогава носи името „от Мантуа“.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Жени се два пъти:

∞ 1. за Джована Моналди

∞ 2. за Джулия Маласпина

Има шест сина и една дъщеря:[3]

  • Уберто († 1449, Мантуа), служи на Гондзага, от които получава земи в Палидано (Мантуа), посланик на Мантуа във Венеция (1422); ∞ за Лукреция Салвиати, от която има трима сина и една дъщеря.
  • Марко, в служба на сем. Гондзага
  • Гуидо
  • Джакомо, политик, ∞ за Джакома Бенвенути
  • Биче, ∞ за 1. Леонардо Сперели 2. Антонио Капоселви
  • Джовани, в служба на сем. Гондзага
  • Лудовико, последва баща си в изгнание в Мантуа

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Pompeo Litta,Strozzi di Firenze. Tav. XIII. Milano.1839. Посетено на 10 май 2023 г.
  1. Sistema Archivistico nazionale. Strozzi di Mantova.
  2. Archivio di Stato di Firenze. Strozzi di Mantova conti di Montalto., на archiviodistato.firenze.it. Посетено и архивирано от оригинала на 11 декември 2017
  3. Pompeo Litta, Strozzi di Firenze, in Famiglie celebri italiane, Milano, 1839.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tommaso Strozzi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​