Уводно обучение
| „Уводно обучение“ | |
| „Εισαγωγική Διδασκαλία“ | |
 Издание от 1802 година в pdf формат | |
| Автор | Даниил Москополец |
|---|---|
| Първо издание | 1794 г. г. Османска империя |
| Оригинален език | гръцки, арумънски, български, албански |
| Жанр | речник |
„Уводно обучение“ (на гръцки: „Εισαγωγική Διδασκαλία“) e четириезичен речник, издаден от Даниил Москополец в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година.[1] Речникът е на четирите християнски езика, говорени в Македония – ромейски (тоест гръцки), влашки (тоест арумънски), български и арванитски (тоест албански). Целта му е да убеди арумъните, българите и албанците да изоставят „варварските си езици“ и да научат гръцки.
Речникът е издаден в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година – според Йордан Иванов „вероятно в печатницата на монастира Св. Наум“, според други мнения в Рагуза[2] или Венеция.[3] Книгата е озаглавена Εισαγωγική διδασκαλία: περιέχουσα λεξικόν τετράγλωσσον των τεσσάρων κοινών διαλέκτων ήτοι της απλής ρωμαϊκής, της εν Μοισία βλαχικής, της βουλγαρικής, και της αλβανιτικής. Издадена е с помощта на митрополит Нектарий Пелагонийски,[4] който на корицата е титулуван „Пелагонийски митрополит, ипертим и екзарх на цяла Българска Македония“ (Μητροπολίτης Πελαγονίας, Υπέρτιμος καί Έξαρχος πάσης Βουλγαρικής Μακεδονίας).[1]
Българският език в речника е представен с гръцки букви на базата на битолския говор[1] или на битолския и охридския говор.[5]
- Начало на българската част на речника
| В оригинал | С кирилица |
|---|---|
| Γόσποτ ϛόρη νέποτω ζέμιατα σᾴντζετω, μεσετζήνατα, σβέϛητε. Ἤ σέτνε πώελλια μόρετω, ἐζέρατα, ῤέκιτε ἢ ἰζβἀτῳα ῤήπητε, ἰαγκούλητε. Πάκ ῤέτζε ἢ ἰζλέκωα γκῶρε νὰ ζέμιατα σφῆτε ντέρβια. Ἤ γιέτ ζέμιατα πώλνα ὸτ τᾴρβα, ὸτ μποῦκα, ὸτ ντάμπωι, ὸτ βᾴρμπα, ὸτ τοπόλικα, ἰάσικα, ὸτ σέλβεια, ὸτ πώρ. Ἤ τρούζη σε νάϊτουατ βῶ ὄρμανοτ. |
Го̀спот сто̀ри нѐбото, зѐмята, сънцето, месечѝната, звѐздите. И сѐтне по̀[в]еля мо̀рето, езѐрата, рѐките и изва̀тоа рѝбите, агу̀лите. Пак рѐче и излѐгоа горе на зѐмята сфѝте дъ̀рвия. И йѐт зѐмята по̀лна от дърва, от бу̀ка, от да̀бои, от въ̀рба, от топо̀лика, я̀сика, от сѐлвиа, от бор. И дру̀зи се на̀йдуат во о̀рманот. |
Кръсте Мисирков смята речника на Даниил за ясно доказателство, че българи и македонци са един народ и казва:
| „ | Ако въпросът за племенното сходство и различие между българи и македонци би трябвало да се разрешава въз основа на националното име, език и история, то няма съмнение, че и ние би трябвало да го разрешим така, както го е разрешил оня гръцки свещеник, автор на четириезичния речник на гръцки, български, ромънски и албански, напечатан в 1804 година (екземпляр от него има в Софийската народна библиотека), който за български език взема македонското западно наречие. Това речниче имало за цел, както изрично в него се казва, погърчаването на трите македонски народности: българската, аромънската и албанската. Значи тогава, когато в Македония и България още не е имало нито спомен за българска екзархия, гърците, очевидно добре запознати с балканските народности, не правят никакво различие между българин и македонец или македонски словенин.[6] | “ |
Македонистки фалшификации
[редактиране | редактиране на кода]Във своя статия на 24 април 2021 година за вестник „Нова Македония“ журналистката Ясминка Павловска обявява речника за първата книга, отпечатана на „македонски език“ и за пръв път представила го в Европа, говорите в речника са представени като „основа на съвременния македонски език“, подменя етнонима „българи“ и производните му с „македонци“ и производните му.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 63.
- ↑ Ничев, Александър. Четириезичният речник на Даниил (гръцка и българска част) // Годишник на Софийския университет. Факултет по западни филологии LXX (2). София, 1977. с. 5-180.
- ↑ Kristophson, J. Das Lexikon Tetraglosson des Daniil Moschopolitis // Zeitschrift für Balkanologie (10). 1974. с. 7 - 128.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 179.
- ↑ Младенов, С. Две доста бележити сръбски книги // Славянска беседа (1). 1938.
- ↑ Мисирков, Кръсте, „Повече македонци“, Македонска култура, 1924 г.
- ↑ 29. КАК СЪРБО-МАКЕДОНИСТКАТА ЈАСМИНКА ПАВЛОВСКА ЛЪЖЕ ЗА РЕЧНИКА НА ДАНАИЛ МОСКОПОЛЕЦ
